Фурията на Академа

Лейди Акватайн я изгледа продължително и каза:

– Наистина вярвате, че те се намират в смъртна опасност. Семейството ви.

– Да – отвърна простичко Исана.

Лейди Акватайн кимна бавно.

– Иначе никога нямаше да дойдете при мен.

– Не – отговори Исана. – Не, нямаше.

– Мразите ли ме? – попита жената.

Исана си пое дълбоко дъх, преди да отговори:

– Мразя онова, което представлявате.

– И какво е то?

– Властта без убеждение – отвърна Исана с равен, безжизнен глас. – Амбицията без съвест. Добрите хора страдат от такива като вас.

– А Гай? – попита лейди Акватайн. – Мразите ли Първия лорд?

– С цялото си сърце – отвърна Исана. – Но по съвсем различни причини.

Лейди Акватайн кимна, показвайки с целия си вид, че слуша внимателно, но Исана замълча. Тогава Върховната лейди кимна отново и каза:

– Виждам, че предпочитате честността преди всичко. Тогава ще ви отвърна със същото. Съжалявам за онова, което се случи в Калдерон преди две години. Толкова хора загинаха напразно. Противопоставих се на съпруга си, но не аз управлявам решенията му.

– Противопоставили сте се от добро сърце? – попита Исана и усети горчивия сарказъм в думите си.

– Противопоставих му се, защото решението му беше неефективно и лесно можеше да се обърне срещу нас – отвърна лейди Акватайн. – Бих предпочела да засилим влиянието си чрез съюзи и лоялност, отколкото да прибягваме до насилие.

Исана я погледна намръщено.

– И защо да ви вярвам?

– Защото ви казвам истината – отвърна лейди Акватайн. – Гай е стар, холтър. За да бъде свален от трона, не е необходимо да се прибягва до насилие. Накрая годините ще изиграят ролята на убиец вместо нас, а той няма наследник. И онзи, който бъде най-силен в момента на неговата смърт, може да вземе трона, без да позволява нещата да се изродят във въоръжена борба за власт. – Тя протегна ръката си към Исана. – Затова съм напълно сериозна, когато ви казвам, че вашата лоялност ме задължава да защитавам семейството ви, все едно е мое. И аз ще го направя с всички средства, с които разполагам. – Тя кимна с глава към ръката си. – Стиснете я и се уверете сама. Аз няма да крия чувствата си.

Исана я погледна. След това протегна ръка и хвана нейната. За миг не почувства нищо, но след това усети лекия натиск от чувствата на лейди Акватайн.

– Истината ли казвате? – попита тихо тя. – Наистина ли смятате да помогнете на мен и на семейството ми?

– Да – отвърна лейди Акватайн. – Наистина.

Чрез допрените им длани Исана усещаше присъствието на лейди Акватайн като лека вибрация във въздуха, а в думите ѝ се чувстваше искреност и увереност. И това не беше призователска преструвка. Истината не можеше да се изкриви, не и пред призовател със силата на Исана. Лейди Акватайн сигурно можеше да прикрие лъжата зад мъгливи облаци от равнодушие и спокойс­твие, но думите ѝ бяха изпълнени с неприкрита искреност.