Огнената кралица

— Ти вече не чуваш гласа на Планината — каза му Кирал. — Превръщаш се във варниш. Този човек ти дава шанс да докажеш, че не е така.

Алтурк не отговори, задоволи се само с една презрителна усмивка към нея, преди да впери блуждаещия си поглед във Вейлин. Стисна по-здраво бойната тояга.

— Къде ти е оръжието?

Вейлин разпери ръце, за да покаже, че на колана му няма нож, а мечът също е изчезнал от гърба му.

— Че за какво ми е оръжие? Ти не представляваш заплаха.

Алтурк го гледа яростно още миг, а после се засмя, отметна глава и смехът му огласи дърветата. Той захвърли настрани бойната си тояга.

— Би трябвало да ти благодаря — каза, когато веселието му най-после утихна. — Не всеки получава шанс да осъществи мечтите си.

Втурна се към Вейлин, ниско приведен. Времето, прекарано сред Вълчия народ, му беше помогнало да възстанови до голяма степен фигурата си и въпреки всичката борова бира в корема му бързината му бе впечатляваща. Вейлин едва имаше време да отстъпи встрани и да нанесе удар в челюстта му. Алтурк изсумтя от болка, но не залитна, а отвърна с бърз и широк замах. Вейлин го блокира с две ръце и заби лакът в откритото лице на лонака, последван от бърза серия удари в лицето и корема, като избягваше контраударите на Алтурк, докато го изтласкваше назад. Всеки замах намираше целта си с безпогрешна прецизност… докато лонакът не улови единия му юмрук и не стовари мощно кроше в слепоочието му.

Вейлин залитна и светът се размаза пред очите му. Той се опита да заеме отново бойна поза, но Алтурк не му даде тази възможност — подсече краката му с ритник и нанесе нов удар в лицето му. За миг светът изчезна и Вейлин виждаше само смътна сянка, заобиколена от звезди…

— Ти — изграчи Алтурк и пристъпи по-близо, изнесъл юмрука си назад за нов удар. — Ти направи моя син варниш. Виждам го всяка нощ — всяка нощ го гледам как умира заради теб, мерим хер.

— Аз пощадих едно момче — отвърна Вейлин и изплю кръв. Усещаше как лявото му око се подува и знаеше, че скоро няма да може да вижда с него. — Ти уби един мъж… Мъж, който правеше собствени избори. — И тогава го видя: видя как нещо пробяга през очите на лонака, а грубото му лице потръпна. — Знаел си — каза Вейлин с внезапно осъзнаване. — Знаел си, че той те е предал, много преди да го убиеш.

Алтурк изръмжа пак и изнесе юмрука си още по-назад. Вейлин се изхрачи и изплю кръв в лицето на лонака, което му спечели достатъчно време да се завърти и да нанесе ритник отстрани по главата му. Изправи се, докато Алтурк отстъпваше със залитане, и се втурна напред да забие глава в корема на мъжа, после я вдигна рязко нагоре да го фрасне по челюстта. След това обсипа лицето му с още удари. С всеки от тях Алтурк клюмаше все повече и размахваше неориентирано ръце, опитвайки се да спре свирепата атака. Накрая Вейлин го повали на колене с дясно кроше в челюстта.