Огнената кралица
- Автор: Райан Энтони
- Серия: Сянката на гарвана #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Огнената кралица». Краткое содержание книги:
Спря. Дишаше тежко. От юмруците му върху тревата капеше кръв.
— Нишак ми каза — рече Алтурк с глух, уморен глас, взираше се нагоре към него с множество кървящи рани по лицето. — Аз… не го послушах. — Той сведе глава и се отпусна примирено, после промърмори: — Няма да помоля за ножа.
Кирал изникна до Вейлин с бойната тояга на Алтурк в ръка.
— Удряй вярно, талеса — каза тя и подаде оръжието на Вейлин. — Той заслужава поне бърз край…
Изведнъж гласът ѝ заглъхна и тя се изпъна, вперила поглед на юг. От болезненото изражение на лицето ѝ той разбра, че сигурно в песента ѝ е зазвучала мощна нотка. Този път обаче нямаше нужда да пита за значението ѝ, защото можеше да чуе друго предупреждение — вой, отекнал над леда и гората, безспорен и неумолим. Сентарите се размърдаха неспокойно, заспоглеждаха се уплашено, защото воят бе по-силен от воя на всеки вълк.
Когато воят заглъхна, Вейлин се обърна към Алтурк и видя, че той се е изправил, пораженческото увисване на раменете му е изчезнало, а погледът му е свиреп и уверен.
— Ще имам нужда от това — каза той и посочи бойната тояга.
Вейлин хвърли поглед към Кирал. Очакваше тя да възрази, но на лицето ѝ беше изписано мрачно, макар и неохотно съгласие.
— Мъдрия мечок има известни лечителски умения — каза Вейлин на Алтурк. — Може да зашие раните ти.
Алтурк само изсумтя.
— Ако бях трезвен, досега да си мъртъв.
Вейлин се засмя тихичко и му подхвърли бойната тояга.
— Знам.
2.
Рева
Тя можеше да види, че воларианецът умира: кожата на лицето му беше като изсушена маска, очите му бяха замъглени от чувство за поражение и от скорошните страдания. Въпреки това той ѝ бе разказал историята си с нетрепващ глас, ясен и силен, глас на човек с вековен ораторски опит.
— Императрицата ще излезе срещу вас само с една трета от флотата си — съобщи той на събралите се капитани на кралицата, свикани на съвет на нейния флагман. — Очаква след като ги сразите да навлезете в Локарския канал. После цялата флота ще дойде от юг да ви отреже пътя. Това е всичко, което знам.
Рева гледаше как Щита изучава подробната карта на масата. Бяха се събрали на главната палуба на „Кралица Лирна“, тъй като нямаше достатъчно голяма каюта да ги побере всичките. Днес морето беше по-спокойно, но все пак достатъчно развълнувано, за да кара лодката, с която бе дошла тук, да се клати застрашително. Рева откриваше, че морският живот не ѝ е по вкуса; даже след като преодоля първоначалния пристъп на морска болест теснотията на кораба беше крайно мъчителна, както и неизменната болка всеки път, когато мислите ѝ се отклоняха към Велис и Елеса.
— Локарският канал. — Гласът на Елл-Нестра я върна в настоящето. Той почука по един дълъг тесен залив на воларианския бряг. — Единственият директен морски път до Волар. Влезем ли там, ще могат да ни запушат с относително малко кораби. Броят няма да има значение в такова тясно пространство. Освен това за тях ще е лесно да разположат гарнизони по северния и южния бряг, за да попречат на дебаркирането ни.
— Тази тяхна нова императрица ни залага елегантен капан — каза граф Марвен с нотка на неохотно възхищение. — За съжаление изглежда, че тя не е Токрев.
— Твърде сложна хитрина — отвърна кралицата без нито помен от уважение в гласа. — Съмнявам се, че някога е играла кешет. — Тя се обърна към Щита. — Вашият съвет, флотски лорд Елл-Нестра?
— Воденето на ненужна битка никога не е добър избор — отвърна той, погледът му продължаваше да шари по картата. — Особено в морето, където толкова много зависи от шанса. А маневрирането с флота, така тежко натоварена с войници, ще бъде, меко казано, трудно. Предлагам просто да избегнем врага и да се насочим на североизток, за да слезем на сушата тук. — Той почука по един плитък залив на стотина мили северно от Локарския канал. — Някои от моите капитани са въртели малко контрабанда по тези места и ми казват, че брегът тук е достатъчно широк да побере поне една пета от армията на едно стоварване. Щом основните волариански сили охраняват бреговете на Канала, тук не би трябвало да има повече от шепа войници, които да ни се опълчат. След като свалим армията на брега, флотата ще е свободна да се справи с всяка заплаха за снабдителните ни линии.