Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Оцеляването на расата било над всичко друго за тях и на Аакан. Рулке не отстъпваше от тази цел. Неизвестно защо кароните страдали от безплодие в света на аакимите. Рулке замислил създаването на златната флейта, за да отвори проход към Сантенар и да даде на сънародниците си нов шанс. Но Шутдар я откраднал и така се стигнало до война след война, беда след беда през последвалите епохи и до ден днешен.
— Как върви? — попита Осейон, докато Лиан утоляваше жаждата си със студена вода.
— Напредваме по малко — увери го Шанд, — но е изнурително.
— Затварят ми се очите за сън — оплака се Малиен.
— Ами Мендарк? — спомни си Шанд. — Лиан, сигурно си разгадал и неговите тайни?
— Да, много бих искал да чуя истината — настоя Игър.
— Аакимите и кароните се сражавали многократно на Сантенар, макар че в началото нито едните, нито другите били многобройни и нашият свят рядко им обръщал внимание. Промяна настъпила по време на Прочистването, когато Мендарк убедил Съвета да подкрепи аакимите. С красноречието си създал лоша слава на кароните. Властта му се крепяла на съпротивата срещу общия враг, а и лъжите му били изгодни на повечето негови съюзници. Толкова много сведения за миналото били изгубени или потулени през Прочистването, че по-късно станало непосилно човек да научи истината. И Рулке ми напомни: „Историята е такава, каквато я напишат.“ Срещу кароните били извършени ужасни злодеяния, а и те отвръщали със същото.
Ако Мендарк не трепереше така над мястото си в Преданията, може би нищо нямаше да науча. Игър, той е нямало да плени Рулке, ако не бе извършил предателството спрямо тебе.
— И как го е направил? — изръмжа Игър.
— Знаел е, че в последния сблъсък Съветът ще претърпи поражение. Вкопчил се е в единствената възможност да спаси своя свят. С намесата си нарочно провалил Забранените опити и когато Рулке стоварил удара си срещу твоето съзнание, Мендарк затворил временно ума му в тебе. Ти си полудял, Рулке пък не успял да се изтръгне веднага на свобода. Тенсор придобил власт над безпомощното му тяло и миговете им стигнали да го запратят в Нощната пустош. Така Мендарк спасил света, а предал тебе — своя уж най-добър приятел. Очаквал да умреш, ти обаче си избягал и не могли да те намерят. Защо да се чудим, че Мендарк треперел от страх, когато си се появил отново?
Игър стискаше юмруци разярен.
— Въздух! — помоли задавено.
Малиен пусна за малко в кълбото мразовития въздух на кулата.
— Само година след пленяването на Рулке — продължи да разказва Лиан — повечето членове на Съвета били мъртви. Мендарк ги убивал един по един, преди да са проумели какво е направил. Същото е щяло да сполети и тебе, ако не бе изчезнал. Само на Тенсор не посмял да посегне.
Но Мендарк тънел в тревога, че някой от Съвета е написал истината и го е опозорил во веки веков. Започнал да събира огромен архив от древни книжа, за да прикрие истинските си намерения — да издири и унищожи всеки документ, който би свързал името му с престъплението. Не е имало по-голяма библиотека в нашата история. А всичко в нея бе заличено, останаха само малкото направени от мен копия и това, което е съхранено в паметта ми.
За Мендарк била непоносима мисълта, че някога е бил прочут, но накрая заради неуспеха щял да загуби славата си. Смятал, че все не му отдавали дължимото, и неистово се стремял да стане знаменит отново с последен героичен подвиг. И не можа да устои пред изкушението на флейтата.
— Как се е научил да я използва? — недоумяваше Малиен. — Никой друг не знаеше.
— През целия си живот е търсил и се е подготвял. Застоявал се е месеци наред в Салудит. Там е намерил отговора, струва ми се, и е взел книжата, за да не ги прочете още някой.
— Но защо всичко потръгна толкова, зле с флейтата?
— Златото се е променило неблагоприятно с времето, както се случва на всички вещества, пренесени между световете. Знаел е какво рискува, но се е надявал да се справи. Нямаше обаче силата.
— А какво изобщо са търсили фейлемите на Сантенар? — обади се Талия.
— След като изхвърлили мариемите в пустотата, те се залъгвали, че са единствените във вселената. А после Шутдар си послужил със златната флейта и изведнъж открили, че техният свят е само един от Трите, а Пътят е отворен. Не се бояли от тварите, които биха проникнали от пустотата в Талалейм, защото знаели как да се справят с диви зверове. Разбирали обаче, че най-опасните за тях създания живеят на останалите светове — другите човешки раси.