Върховният повелител

Един роб оглеждаше колелата на каруците.

„Счупено колело би трябвало да ги забави – помисли си Ротан и се усмихна вътрешно. – А още по-добре ще е да са няколко счупени каруци”.

Той си пое дълбоко дъх и почерпи от останалата си сила. В този миг зад гърба му се чу леко изскърцване и той замръзна.

— Ротан – чу се нечий шепот.

Магьосникът се обърна и въздъхна с облекчение.

— Ийкмо.

Воинът се приближи до прозореца.

— Един се хвалеше, че е убил петима от нас – каза мрачно Ийкмо. – Друг твърди, че е повалил трима.

— Канех се да нанеса удар върху каруците – промърмори Ротан. – Ще трябва да си намерят други, а в града, изглежда, не са останали никакви.

Ийкмо кимна.

—Преди ги бяха обгърнали с бариера, но сега може...

Той млъкна изведнъж, когато от една отсрещна къща излязоха двама сачаканци. Жената извика:

— Колко, Карико?

— Седем – отвърна мъжът.

— Аз пък мога да се похваля с пет – додаде другарят му.

Ийкмо си пое рязко дъх.

— Не може да бъде. Ако двамата, които чух да приказват, казват истината, значи ние сме единствените останали живи.

Ротан потрепери.

— Освен ако не преувеличават.

— Хванахте ли всички? – попита жената.

— Почти – отвърна Карико. – Бяха двайсет и двама.

— Мога да пратя търсача си след тях.

— Не, и без това изгубихме доста време. – Той се изпъна и Ротан потръпна, чувайки мисловния му глас:

— Връщайте се.

Ийкмо се обърна и погледа към Ротан.

— Няма да имаме друга възможност да ударим по каруците.

— Да.

— Аз ще ударя първата. Ти – втората. Готов ли си?

Ротан кимна и изтегли последните остатъци от силата си.

— Сега.

Ударите им улучиха каруците. Разлетя се дърво, хора и коне се разпищяха. Неколцина от обикновено облечените сачаканци изпопадаха по земята, наранени и кървящи от разлетелите се цепеници. Един от конете се освободи и се отдалечи в галоп.

Сачаканските магьосници се обърнаха и погледнаха в посока към Ротан.

— Бягай! – изпъшка Ийкмо.

Ротан успя да стигне до средата на стаята, когато стената зад гърба му се взриви, ударната вълна го отхвърли напред. Той се блъсна в стената и болка прониза гърдите и ръката му.

После се свлече на пода и остана да лежи неподвижен, твърде зашеметен, за да помръдне.

„Ставай! – помисли си той. – Трябва да се махнеш оттук!”.

Но когато помръдна, болката отново прониза рамото и ръката му. „Имам нещо счупено – помисли си той. – А не ми е останала сила да се изцеля”. Той си пое дъх и с огромно усилие успя да се надигне на лакът, а след това и на колене. Очите му се напълниха с прах и той започна да мига учестено. Тогава усети как някой го хваща за другата ръка. „Ийкмо – помисли си Ротан с благодарност. – Останал е да ми помогне”.