Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Джабрил, някой разбра ли какъв ден сме днес?
— Дванайсети фестал — отвърна Джабрил. — Питах лейтенант Делмастро, като ме качиха на борда.
— Дванайсет дни — измърмори Джийн.
— Да — въздъхна Локи. Дванайсет дни бяха минали. Нямаше и две седмици, откакто потеглиха и всички смятаха него и Джийн за герои. Дванайсет дни силата на противоотровата бе намалявала. О, богове, Архонтът… как, по дяволите, щеше да му обясни какво се е случило с кораба? Някаква техническа подробност от мореплаването?
— Зашибах и назаврънкулих дясната хуйовина с кливера дясно на борд — прошепна той под носа си, — а пък трябваше с кливера ляво на борд.
— Какво? — измънкаха Джийн и Джабрил едновременно.
— Нищо.
Не след дълго старите инстинкти на сирак от Пожарището се пробудиха. Локи подложи левия си лакът под главата си и затвори очи. Само след мигове шумът, жегата и блъсканицата на мъжете около него и хилядите шумове на непознатия кораб вече бяха далечни и неясни и той се унесе в лек, но непробуден сън.
Десета глава
Всички души в опасност
1
На седемнайсети фестал Джийн вече потръпваше от ужас, щом види и помирише оцета на кораба, също толкова, колкото се радваше да види корабния лейтенант.
Сутрешната му задача почти всеки ден беше да напълни една кофа с червената зловонна течност и още една — с морска вода, и да се заеме да мие палубата и преградите — цялата главна палуба, или поне там, където можеше да стигне. На носа и кърмата имаше дълги помещения, които наричаха кубриците на екипажа, и по всяко време едното беше заето — наблъскано с четирийсет-петдесет души в хамаците и около тях, а хъркането им отекваше като рева на зверове в клетка. Този кубрик Джийн заобикаляше отдалече и вместо това миеше складовете (които екипажът наричаше „чупливата стая“ заради запаса от стъклени бутилки, обвити с мрежа), трюма на главната палуба и оръжейната и празния кубрик — макар че в празния кубрик винаги цареше неразбория от бурета, сандъци и мрежи, които трябваше да се мъчи да размества.
След като вонята на разреден оцет се смесеше с обичайната воня на престояла храна, лош алкохол и всякакви немити неща под палубата, Джийн обикновено обикаляше долните две палуби — третата палуба и долния трюм, размахвайки голям жълт алхимичен фенер пред себе си, за да разпръсне миазмите, предизвикващи болести. Дракаша много се грижеше за здравето на екипажа — повечето моряци си пробиваха ушите с медна тел, за да се предпазят от катаракта, и посипваха бирата си с щипка бял пясък против херния. Долните палуби ги минаваха с фенера поне два пъти дневно за увеселение на корабните котки. За беда това означаваше катерене, пълзене, лазене и промъкване покрай всевъзможни пречки, включително моряци, заети с някаква работа. Джийн винаги се стараеше да е учтив и да изразява покорството си с кимване, когато ги подминаваше.
Екипажът беше постоянно в движение, на кораба постоянно кипеше живот. Колкото повече неща виждаше и научаваше Джийн на „Отровната орхидея“, толкова повече се убеждаваше, че графикът за поддържане, който беше установил като помощник-капитан на „Червеният вестоносец“, е бил безнадеждно наивен. Без съмнение Калдрис щеше да огласи мнението си по някое време, ако беше доживял да забележи.
Капитан Дракаша явно смяташе, че няма такова нещо като кораб в открито море, който не се нуждае от поправки. Всичко, което проверяваше и оглеждаше едната вахта, го проверяваше и оглеждаше и следващата, и по-следващата, ден след ден. Потегнеха ли нещо, после го потягаха пак, онова, което можеше да се поправи, после го поправяха пак. Смазваха механизмите на помпата и кабестана всекидневно с мас, изстъргвана от гърнетата, в които се готвеше. Мачтите ги мажеха от горе до долу със същата кафява лепкава маса — да ги пази от вятъра. Моряците постоянно обикаляха на групи и оглеждаха шевовете между дъските или увиваха със зебло въжетата там, където се търкаха едно в друго.
„Орхидеите“ бяха разделени на две вахти, Червена и Синя. Работеха на шестчасови смени — едната се грижеше за кораба, докато другата почиваше. Например Червената вахта застъпваше от пладне до шестия час на вечерта и после отново от полунощ до шестия час на сутринта. Моряците от свободната вахта можеха да правят, каквото си искат, освен ако командата „Всички на палубата“ не ги изкараше навън, за да се заемат с някоя мъчна или опасна задача.