Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Баба ѝ изцъка с език.
- Чуй се само! Звучиш точно като крочанка с тези проповеднически речи.
Манон не я удостои с внимание. Вместо това посочи с Ветросеч Майка Жълтонога и възнегодува:
- Тази корона не е твоя!
Нещо като колебание пробяга по лицето на Кресеида Синьокръвна. Но Майка Жълтонога махна на Манон с железни нокти, толкова дълги, че се извиваха надолу.
- Тогава ела да си я вземеш, предателко.
Манон прекрачи линията, която бе начертала в снега.
Никоя от вещиците зад нея не проговори. Чудеше се дали изобщо дишаха още.
Не беше спечелила в битката срещу баба си. Едва бе оцеляла, и то единствено благодарение на късмета си.
Но тогава бе готова да посрещне края си. Да се сбогува със света на живите.
Манон разпери Ветросеч. Сърцето ѝ биеше в непоклатим, яростен ритъм.
Днес нямаше да прегърне Мрака.
Ала на тях трите им предстоеше точно това.
- Тази сценка ми се струва позната - провлачи баба ѝ, заемайки бойна позиция. Другите две матрони последваха примера ѝ. - Последната крочанска кралица. В битка срещу нас.
Манон изпука челюст и железните ѝ зъби се показаха. Сви пръсти и извади железните си нокти.
- Този път не съм просто крочанска кралица.
В сините очи на Кресеида пак се мярна колебание. Като че бе осъзнала онова, което убягваше на двете ѝ спътници.
Ето къде трябваше да атакува първо Манон. Вещицата, която вече се питаше дали не бяха допуснали смъртоносна грешка.
И дали тя нямаше да им коства именно онова, което бяха дошли да защитят.
Заедно с цялата война.
И с живота им.
Кресеида виждаше увереното ѝ дишане. Бистрата решимост в очите ѝ. Липсата на страх в сърцето ѝ.
Манон пристъпи напред.
И се усмихна утвърдително на Майка Синьокръвна.
- Онзи ден не успя да ме убиеш - каза Манон на баба си. - Едва ли и днес ще успееш.
- Ще проверим това - изсъска ѝ тя и се впусна в атака.
Манон беше готова.
С един замах на Ветросеч парира първите два удара на баба си, а от третия се изплъзна. Обърна се към Майка Жълтонога тъкмо когато я връхлиташе с неестествена скорост, сякаш краката ѝ се носеха над снега, и замахваше към незащитения ѝ гръб.
Манон съумя да отблъсне старицата. А след миг ѝ налетя и Кресеида.
Кресеида не бе опитен боец. Не и като матроните на Черноклюните и Жълтоногите. Прекалено много години беше пропиляла, издирвайки отговорите на загадките на Триликата богиня в животински вътрешности и сред звездите.
Манон само приклекна наляво и с лекота се измъкна от ноктите ѝ, после заби лакът в носа на Майка Синьокръвна.
Кресеида залитна назад. Майка Жълтонога и баба ѝ атакуваха отново.
Всичко се разиграваше неимоверно бързо. Трите им нападателни хода отнеха броени секунди.
Манон обаче не загуби равновесие. Забелязваше, че щом едната вещица атакува, другите не смогваха веднага да заемат стабилни бойни позиции.
А тя не беше Водачка на Крилото с прекършен дух, несигурна за мястото, отредено ѝ в света.
Не се срамуваше от истината пред себе си.
Не се боеше.
Баба ѝ поведе следващото нападение, а движенията ѝ бяха най-смъртоносни от тези на трите.
И тя ѝ нанесе първия болезнен удар. Раздра с железни нокти рамото ѝ.
Но Манон замахна с меча си - отново, и отново. Сблъсъкът на желязо и стомана отекваше сред ледовитите върхове наоколо.
Не. Не се боеше.
***
Дориан за пръв път ставаше свидетел на подобна битка. Толкова скоротечна, толкова гибелна.
За пръв път виждаше някой да се движи като Манон - същинска вихрушка от стомана и желязо.
Три срещу една - шансът не беше на нейна страна. Преди няколко месеца едва не бе загинала в схватка, възправена единствено срещу баба си.
Ала накъдето и да замахнеха с нокти трите ѝ противнички, нея вече я нямаше. Вече парираше ударите им.
Не играеше в офанзива, а ги държеше на разстояние.
И те почти не успяваха да я докоснат.
Магията на Дориан се гърчеше във вените му, търсеше отдушник, начин да ги спре. Но тя му бе наредила да не се намесва. И той се подчиняваше.
Около него крочанките трепереха от страх и ужас. Или заради свирепия бой, или задето трите матрони ги бяха намерили.
Гленис обаче не трепереше. А до нея Бронуен кипеше от енергия, нетърпелива да се втурне презглава в касапницата.
Манон и Върховните вещици отскочиха задъхано една от друга. По рамото на Манон се стичаше синя кръв, а трите матрони бяха белязани от малки порезни рани.
Манон още стоеше отвъд линията, която бе начертала. Опазваше границата.
Тъмнокосата вещица с широка черна роба изплю синя кръв в снега. Бабата на Манон.