Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Почуках на вратата на свещеника. Той се показа на прозореца и го затвори отново, без да ме изслуша. Почуках отново, ругах, проклинах, но всичко напразно. Извън себе си от гняв, прицелих се по един овен, който с много други пасеше на около двадесетина крачки от мен, и го повалих. Овчарят извика високо, попът започна да крещи „крадци“ и накара да бият камбаната. Очаквах стичането на тълпа. Какво щеше да стане? Не знаех, но за всеки случай напълних отново пушката си и зачаках.
Едва бяха минали осем или десет минути, когато видях да идват от височината множество селяни, въоръжени с пушки, вили и големи тояги. Отдръпнах се в бараката, без да чувствувам ни най-малък страх, защото ми се струваше неестествено тези хора, като ме видят сам, да ме убият, без да ме изслушат.
Първите десетина или двадесетина се приближиха с насочени пушки. Спрях ги, като им хвърлих няколко медни монети, които те, учудени, побързаха да съберат. Не знаеха какво да мислят за един млад човек с прилична външност и с миролюбиво поведение, който им хвърляше така щедро своите пари. Можех да говоря с тях едва когато престана оглушителният звън на камбаните. Седнах спокойно и мълчах.
Един възрастен човек с разумен израз се приближи към мен и ме попита на италиански, защо съм улучил овена.
— За да го изям, след като го платя.
— Но Негова Светост може да поиска една цехина за него.
Попът взе цехината, отиде си и цялата история се свърши. Селянинът ми каза, че е служил през войната в 1716 и участвувал в защитата на Корфу. Поздравих го за това и го помолих да ми намери жилище и един слуга, който да може да готви. Той ми обясни, че мога да получа цяла къща, сам той ще се грижи добре за храната ми, но трябвало да се кача в планината.
— На драго сърце!
Той повика две здрави момчета, натовари едното с моя чувал, другото — с овена ми и ние тръгнахме. Но време на пътуването го попитах:
— Добри човече, бих искал да взема на служба при мен двадесет и четири здрави момчета, които биха се подчинявали на военна дисциплина. Ще давам всекиму дневно по двадесет газети, а на вас като на мой подпоручик, четиридесет.
— Съгласен съм — отговори моят човек — още днес да ви образувам един военен отряд, от който ще бъдете доволен.
Пристигнахме в една много удобна къща, в която имах в приземието три стаи и един обор, който превърнах веднага в караул. Моят подпоручик ме остави, за да набави всичко, от каквото се нуждаех, и между другото и една шивачка, за да ми шие ризи. В течение на деня получих легло, мебели, кухненски прибори, един добър обяд, двадесет и четири добре въоръжени момчета, една възрастна шивачка и няколко млади ученички, за да ми шият ризи. След вечеря се намирах в прекрасно разположение на духа, заобиколен от около тридесет души, които се отнасяха към мен като към господар.
Единствената неприятност беше, че момичетата не говореха италиански, а аз знаех много малко гръцки, за да мога да се разбера с тях.
На следната сутрин моят подпоручик смени караула и аз не можах да се въздържа да не се изсмея високо. Моята част беше като стадо овце. Много хубави хора, стройни и силни, но без униформи и дисциплина. Впрочем, те се научиха да отдават чест и да се подчиняват на заповедите на офицера си.
Наредих да поставят трима часови — един в караулната, втори пред моята врата и трети на място, откъдето можеше да се вижда крайбрежието. Последният трябваше да донася, ако забележи да спира някоя въоръжена ладия. През време на първите два или три дни гледах на всичко това като на игра, но ми дойде наум, че би могло да стане нужда да си послужа със сила и намислих да ги накарам да ми дадат клетва за вярност. Въпреки това, не го сторих. Моята щедрост ми беше спечелила любовта на всички жители на острова.