Гаснещ зрак [bg]

Емрал Ланеар, Върховната жрица на Мрак, седеше изгубена в свят от дим. Замъгленият взор виждаше малко пролуки, а бъдещето, проснато толкова гладко и съвършено, се оказваше не по-различно от настоящето. Това беше изкушението на д’баянг. Имало беше време, когато ритуал бе съпътствал отдаването му, а сънният пейзаж, който предлагаше димът, шепнеше послания — дълбоки, и бързо забравяни. Намерението, предполагаше тя, бе свързано с отдръпването, извън плътта, извън ограниченията на реалността. Загърнато в ритуал или не, беше си измъкване. Разликата — между тогава и сега — бе в намерението.

„Измъкването като ритуал обещава връщане към настоящето, когато ритуалът е свършил. Измъкването като ритуал цели да се засее земята между сънния пейзаж и реалния свят. Но тук и сега аз не търся връщане към никакво настояще и ще превърна земята между двете в пустиня на отчаяние. Моето измъкване не търси откритие, а е породено от бягство.“

Някога беше ценила трезвостта си, острия ум, който се наслаждаваше в своята будност, в драгоценната си острота. Не беше могла и да си представи, че драговолно ще се откаже от такива дарове, а беше виждала достатъчно глупци в живота си, за да знае, с ужас, как затъпяват умовете от алкохол и дим. „Бягство без движение. Бавно удавяне. Мътният поглед, утехата, донесена от объркването, бавното разпадане на времето и бавното губене на мястото ти във вечния му поток.

Но виж ме сега. С бъдеще, претъпкано с престъпления, правя си остров и го загръщам в мъгла. Нека тече потокът на времето; нямам пристан.

Това е заблуда. Райз Херат видя добре страстта в очите ми, което би трябвало да ме е засрамило. Но съм загърбила срама, а това също се оказва изкусително измъкване.“

Уви, някаква кристална яснота оставаше в ума ѝ, нещо неподатливо на всичките ѝ усилия за бягане и измъкване. Светлината му беше вина, обагрила целия ѝ вътрешен свят. „Не д’баянг. Това е твърде нищожна причина.

Аз съм Върховната жрица на Майка Тъма. И въпреки това, в място на преклонение, вечерни и ритуали, тъка паяжина от шпиони, всяка от които увърта и хитрува с широко разтворените си крака.“ Умът ѝ беше затворен в клетка, направена от самата нея, клетка, в която всяка мисъл бе хвърлена в градеж на потенциални съюзи, възможни слабости, изтървани тайни и въвличане в безброй заблуди и машинации. Чрез тези усилия — този окаян курс, който бе поела — виждаше своя свят пресътворен. Вече претегляше с хладна пестеливост стойността на всеки гражданин на владението. Тайни съглашения спрямо противопоставяне, сила срещу слабост, измама срещу доверие.