Колелото на Осхайм [bg]

Обикновено гледам да оставям физическата работа на нисшите класи, но при носещия се към мен Джон Резача нямах нужда от втора подкана. Двамата с Хенан се присъединихме към Снори и налегнахме плочата с цялата си тежест. Аз напъвах толкова силно, че сигурно съм си разместил някои вътрешни органи. Паниката обаче дава сили и нещо поддаде с неприятна комбинация от чупещ звук и мляскане. За миг бях сигурен, че се е счупила част от мен, но се оказа, че плочата се движи. Веднъж тръгнала, се плъзгаше гладко и само след секунди стоеше на метър вляво в калната бразда, която бе прорязала в мократа почва. Зад нея зееше тъмен правоъгълен отвор.

Кара скочи от коня с орикалкума в ръка и влезе в сградата. Аз рискувах да хвърля поглед назад към Джон Резача. Той тичаше някак недодялано, заради скъсената си ръка, по-скоро равномерен бяг, отколкото спринт, сякаш искаше да изстиска от мен колкото се може повече ужас.

— Ще трябва да оставим конете. — Не ми харесваше да го кажа, и то не само защото Убиец бе толкова добър в бягането.

— Знам. — Снори се мушна през входа, последван от Хенан.

Разперих ръце в смесица от възмущение и смайване, но не беше останал кой да го види. Само аз и Джон Резача, който вече бе само на стотина метра.

— Това, което яздите, не са просто някакви си шибани крави! — извиках към гърбовете на северняците. Никакъв отговор. — Уф, да му сера на всичко! — Махнах с ръка към конете и запремигвах, за да фокусирам очи. Един орел се спусна с крясък от нищото и те се пръснаха. Накарах птицата да пикира отново, за да ги насочи така, че да бягат надалеч от Колелото. Протегнах другата си ръка към Джон Резача и разтворих пръсти. Грамадна яма зейна под нозете му и той изчезна в нея. Свих пак ръката си и стените на ямата се затръшнаха. Това нямаше да го забави много. Хвърлих един последен поглед към бягащите коне, а после се обърнах и влязох в бункера.