Политичестки ред и политически упадък [bg]
- Автор: Фукуяма Франсис
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786191529520
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Публицистика
Электронная книга - «Политичестки ред и политически упадък [bg]». Краткое содержание книги:
Въпреки че индонезийската държава не успява да наложи една национална идентичност върху цялата територия на архипелага, правителството постига забележителна степен на национална интеграция в един регион, чиито населения само сто години преди това са далече от състоянието единна нация. До деветдесетте години на миналия век индонезийската идентичност се утвърждава и е достатъчно стабилна, благодарение на което когато в цялата страна се извършва преход към демокрация след азиатската финансова криза в края на десетилетието, правителството осъществява децентрализация на властта към провинциите и регионите, без да се опасява от по – нататъшна фрагментация. Индонезия си остава силно разпокъсана страна и общественото насилие срещу китайските и християнски общности и другите малцинства продължава. Нивата на корупцията също си остават високи. Но всеки успех има относителна стойност и, отчитайки етническата, религиозната и регионална разпокъсаност, от които страната започва, постигнатата степен на национално обединение е впечатляваща. Индонезия би могла да прилича много повече на Нигерия.
Постиженията на Танзания в изграждането на нация доста наподобяват тези на Индонезия въпреки очевидните регионални, религиозни и расови различия. Танзания е изключително разнообразна етнически и там живеят около 120 етнически групи. Също като Индонезия в продължение на много години е под управлението на силна еднопартийна държава, за която националното строителство е ясно формулирана цел и до голяма степен успява да постигне чрез прилагане на низходяща авторитарна власт.
Страната, с която Танзания може да се сравни най – добре, е нейната северна съседка Кения. И двете са британски колонии или под мандатно управление и са много сходни по отношение на своите климатични и културни дадености. Границата между двете страни е неестествена права линия, прокарана от колониалните власти, като започва от езерото Виктория и стига до Индийския океан, изкуствено разделяйки народите от двете ѝ страни.
По време на Студената война двете страни често са сравнявани, защото Кения възприема т.нар. от Джоел Баркан „клиентелистки капитализъм“, докато Танзания възприема „еднопартийния социализъм“. През първите две десетилетия след обявяването на независимостта през 1963 г. Кения се развива значително по – бързо от Танзания, демонстрирайки по този начин предимствата на пазарната икономика (вж. таблица 4).
Но от края на осемдесетте години на миналия век страните разменят позициите си, тъй като Кения претърпява рязък икономически спад в сравнение с Танзания (вж. фиг. 16). В По – скорошни времена Танзания споделя цялостния висок растеж на Субсахарска Африка от около 6 процента за периода 1999 – 2011 г.
За разлика от това Кения е опустошена от насилията между етнически групи особено след президентските избори през 2007 г.
Растежът на нейния БВП през първото десетилетие на новия век е по – нисък и много по – непостоянен вследствие на политическите конфликти. Танзания остава много по – стабилна. Причините вероятно са свързани с факта, че еднопартийната диктатура на Танзания се ангажира с политика на национално строителство за разлика от по – либералната Кения.