Без светлина [bg]

— Нека да се върнем на оня измамнически номер — каза Грейвър. — В какво се състои той?

— Любопитно е, но няма много информация — продължи Арнет. — Шек, който е надушил това чрез приятелчетата си пилоти, смята, че Калатис и Страсър се готвят да предложат една последна гигантска сделка на своите инвеститори. Всички ще бъдат помолени да вложат повече пари отпреди, като им бъдат обещани, естествено, също така по-големи печалби. Но Шек предрича, че Калатис и Страсър ще отмъкнат всичко — просто ще изчезнат с милионите.

— Значи той е на същото мнение като Гайс.

— Очевидно е така. Освен това той подчертава, че преди това да стане, Калатис и Страсър ще са ликвидирали достатъчно от своята дейност тук, така че не ще могат да бъдат открити. И трябва да добавя, че като стари и опитни разузнавачи те знаят как да прикрият следите си. Вероятно ще успеят.

— И Дийн е съобщил всичко това на Гайс?

— Да.

— Добре тогава. Ами Гайс?

— Тук следва голямото разочарование — рече Пола. — Дийн подробно описва как се е свързвал с Гайс, къде са се срещали, как Гайс се е свързвал с него. Все стандартни оперативни похвати. Имаме телефонните номера. Имаме местата на тайниците. Имаме схемата на контактите. Дийн ни е обяснил всичко. Но за съжаление Гайс също се е срещал доста пъти с Дийн в яхтклуба. Разполагаме с контактната им процедура, когато са искали това да стане. Би било чудесно да видим този човек. Но сега това е вече невъзможно.

— Косата на Гайс сигурно се е изправила, когато е научил за експлозията от новините — намеси се Арнет. — Сега цялата тази информация за контактите е вече ненужна. Всъщност се съмнявам дали изобщо някога ще чуем нещо за мистър Гайс. По този начин, убивайки Дийн, Калатис е ликвидирал и Гайс.

Грейвър замълча за момент. Трябваше да си признае, звучеше убедително. Ако е осъждал Бъртъл, значи може би не е бил прав. Въпреки това беше ядосан. Как е могъл Бъртъл така леко да прехвърли своята лоялност към Гайс, човек, когото никога не бе срещал, а в същото време да откаже доверие на Грейвър, с когото е бил близък толкова много години? Това беше непонятно и болезнено за Грейвър. Като че ли му беше по-лесно да повярва, че Бъртъл е бил нечестен, отколкото да приеме съмненията на Бъртъл към него. Ако наистина това е била причината, възпирала Дийн да сподели с Грейвър своята „тайна задача“.

Но честно погледнато, той не можеше да обвинява Дийн. Нима самият Грейвър не бе направил същото? Когато за първи път разбра, че има изтичане на информация в отдела и подозрението се насочи към Бъртъл, нима Грейвър не се зае да го разследва, хладно пренебрегвайки близкото им приятелство? Грейвър му беше като учител и двамата с него се оказаха по-лоялни към своето обучение — и системата, която ги бе възпитала, отколкото един към друг. Грейвър винаги бе вярвал, че неговата безшумна и невидима работа е личният му принос в борбата на едно разумно общество да запази хармонията си срещу безбройните и вечни насилия на социалния хаос. Не притежаваше мисионерски фанатизъм в това отношение, но никога не се съмняваше, че това, което върши, с правилно и нужно.