Без светлина [bg]

Сега изпитваше чувството, че сякаш се е самозалъгвал. Спомни си за цитат от Есхил, поставен в началото на глава за тоталитаризма в една книга, която бе използвал преди години в курсове към Джорджтаун Юнивърсити. „Да не се доверяваш и на приятел, това е болест при всяка тирания“.

По онова време този цитат се бе загнездил в съзнанието му, за да му напомня за последствията от злините, с които се бе заклел да се бори. Оказа се жестока ирония да открие, че „болестта на тираните“ е съвсем жива сред хората, посветили себе си на съпротивата точно срещу тиранията. Болестта бе нападнала самия лекар, въпреки неговите умения и добри намерения, въпреки усилията му.

— Това е твърде ловко — чу се да казва. С мъка преглътна буцата в гърлото си. — Не разбирам — той се опита да говори ясно и съсредоточено — защо Дийн ни предава всичко това. Защо така изведнъж, в последната минута, разкрива всичко, което знае — за Калатис и Фийбър и особено за Гайс? Защо не е „удържал думата си“ към ЦРУ?

За първи път Арнет нямаше отговор.

— Всички объркани нишки застават на мястото си — продължи Грейвър, — но това май става твърде късно, нали? Открихме изобилие от информация за рекордно кратък срок, но Гайс се е изпарил и не сме се доближили дори с крачка наблизо до Калатис.

— Точно така — рязко отвърна Арнет. — Виж какво, Маркъс, не знам как да отговоря на въпросите ти за Дийн, но едно знам: че ни е осведомил за някои много сериозни операции тук. Да, всички важни играчи изчезват в гъстата гора. Точно за това са били обучени. Това им е професията. Ако не умеят да се оправят в хаоса, нямаше да бъдат в този занаят. Но истината е, че Дийн ни е дал невероятно повече неща, отколкото бихме постигнали без него. Нямам намерение да се тормозя за моралните му принципи толкова късно в играта. Изобщо не сме приключили тук; все още търсим доста отговори. Няма да обвинявам Дийн, задето не ми е изяснил всичко. Що се отнася до неговата роля в тази история, може би никога няма да я проумееш. Или ако успееш, може и да не ти хареса. Но нима то е толкова важно в сравнение с това, което вършим сега?