Сянката на чинара [bg]

— Името не ми говори нищо — повтори той.

Медицинската сестра изгледа ядосано Лушън и като че ли всеки момент щеше да му се нахвърли. Той пренебрегна присъствието й. Внимателно остави очуканото си куфарче на пода до леглото, където Лони не го виждаше. Вероятно вътре имаше нещо важно.

— Били ли сте в Мисисипи, господин Кларк?

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Естествено, че съм сигурен.

— Ама че изненада! А ние мислехме, че сте роден там. Платихме доста на голяма детективска агенция, която издирва Ансил Хъбард. Когато изникна вашето име, те се заеха и откриха няколко човека на име Лони Кларк. Единият е роден в Мисисипи преди шейсет и шест години. Вие сте на шейсет и шест години, господин Кларк, нали?

Лони го погледна изумено и несигурно.

— Да, така е — бавно отвърна той.

— Тогава каква е връзката ви е Ансил Хъбард?

— Каза ви, че не го познава — намеси се сестрата.

— Не говоря с вас — сряза я Лушън. — Това е важен правен проблем, голямо дело, в което участват десетки адвокати, няколко съдилища и една камара пари, затова, ако поискам да си врете носа, ще ви осведомя. А дотогава ви моля да стоите настрана.

Бузите й пламнаха и тя ахна смаяно.

Лони презираше точно тази медицинска сестра. И й се озъби:

— Не говорете от мое име, ясно? Мога да се грижа за себе си.

Обсипана с укори, жената се отдръпна от леглото. Лушън и Лони, вече съюзени от презрението си към медицинската сестра, се взряха внимателно един в друг.

— Напоследък паметта ми ту е ясна, ту се замъглява, а и през повечето време ме държат упоен, нали разбирате? — каза Лони.

— Нямам нищо против да изчакам — успокои го Лушън. — Много е важно да открием Ансил Хъбард. — Извади визитка от джоба си и я подаде на Лони. — Това е шефът ми Джейк Бриганс. Обадете му се и проверете кой съм. Той е водещият адвокат по делото.

— И вие ли сте адвокат? — попита Лони.

— Да, просто визитките ми свършиха. Отседнал съм в „Глейшър Ин“ на Трета улица.