Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Фурията на Първия лорд [bg]
Фурията на Първия лорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Фурията на Първия лорд [bg]

Электронная книга - «Фурията на Първия лорд [bg]». Краткое содержание книги:

В продължение на много години той преживя безброй изпитания и позна триумфа на човек, чието майсторство не може да бъде удържано. Сражавайки се със заклети врагове, създавайки нови съюзи, сблъсквайки се с корупция в своята земя, Гай Октавиан се превърна в легендарен воин и законен Първи лорд на Алера. Но сега жестокият, безмилостен ворд настъпва и Гай с легионите си трябва да се изправи срещу него в долината Калдерон. Тази конфронтация ще го накара да използва целия си интелект, изобретателност и ярост, за да спаси своя свят от вечен мрак.
1 ... 162 163 164 165 166 167 168 169 170 ... 267
Перейти на страницу:

— Разбирам — каза Рива. Той хвърли поглед към Бърнард и каза: — Трябва да призная, че графът вероятно е най-правилния избор за управление на земите тук. В крайна сметка той ги познава по-добре от всеки друг в Империята.

— Да, така е — каза Амара.

— Доста забележителен човек е, наистина. Знаете ли, той никога не е казал: „Казах ви“.

— Той не е от хората, които придават значение на такива неща — каза Амара с усмивка. — Но, ваша светлост… той наистина ви каза.

Лорд Рива примигна, след което тъжно се усмихна.

— Да. Направи го, нали?

— Ездачи! — извика наблюдателят от кулата, сочейки напред.

Отрядите алеранци, които чакаха появата на ворда на върха на далечен хълм, галопираха с конете си надолу по склона към равнината. Вордски рицари кръжаха над тях като насекоми около фенери през нощта и нападнаха отгоре. Разузнавачите се опитваха да възпрат атаката със стрели, но нямаха особен успех.

— Тези мъже са в беда — каза Рива.

Бърнард вдигна пръсти към устата си и пронизително изсвири. След това вдигна ръка към рицарите Аери, чакащи зад стената, и последователно им сигнализира „във въздуха“ и „придружи“. Накрая с рязко движение на китката указа посоката, в която трябва да летят.

Рев на вятъра съпроводи тридесетте рицари Аери, когато се издигнаха в небето и се стрелнаха към ездачите, за да прогонят вордските рицари от галопиращите коне с въздушните си потоци. Те изпратиха вражеските летци в неконтролируемо въртене, като същевременно не влязоха в обсега на оръжията им, което им позволи да издухат безнаказано врага като купчина сухи листа. След това заеха позиции над разузнавачите, оформяйки защитен щит.

Бърнард изсумтя доволно.

— Като това, което направи Акватайн в Церес. Защо да влизаш в битка с тези същества и да губиш ценни рицари Аери, когато можеш просто да ги издухаш от пътя?

Вордските рицари се втурнаха в преследване, но бяха разпръснати и напълно неутрализирани от въздушните потоци на летците, след което се оттеглиха. Ездачите с гръм и трясък преминаха през портата, намираща се близо до командния пункт. Водачът на конниците, мъж, облечен като горски жител в зелено, кафяво и сиво, скочи от коня, бързо се насочи към Бърнард и го поздрави по легионерски, въпреки че не носеше броня на легионер. Руфус Маркус беше част от кохортата легионери, първа сблъскала се с ворда преди много години, както и един от оцелелите във Втора Калдеронска. Подобно на Джиралди, панталоните му бяха украсени с две ленти на Ордена на лъва, макар да бяха толкова мръсни, че беше невъзможно да се каже със сигурност дали са червени.

Бърнард върна поздрава.

— Трибун, какви са новините?

— Летците свършиха добра работа, сър — отговори Руфус. — По пътя идват около три милиона единици от тяхната пехота и дори не се опитват да крият числеността си. Движат се в компактен поток, сър, а не на групи, както беше преди.

— Това означава… това означава, че тяхната кралица е някъде наблизо — каза Рива, гледайки ту единия, ту другия. — Нали така?

— Да, милорд — отвърна Бърнард. — Или поне така мислим.

— Сър — продължи разузнавачът, — те също така имат доста от онези гиганти, които използваха през кампанията миналата година, за да разрушават стени.

— Предположихме, че ще го направят — изсумтя Бърнард. — Нещо друго?

— Да, сър. Не можахме да погледнем назад, но съм сигурен, че има нещо друго, следващо основната войска. Не вдига прах поради честите дъждове напоследък, но го следват ята врани.

— Допълнителна сила? — каза намръщено Бърнард.

— Може да са група пленници, с които планират да хранят своите вземачи и да ги използват срещу нашите призователи, както се случи в Алера Империя.

Трибун Руфус кимна.

— Възможно е. А може да са събрали всичките си летци, за да са им под ръка. Видяхме само няколко. Може би умишлено ги държат на земята, така че да не ги забележим.

— С вордските рицари можем да се справим — уверено каза Бърнард. — Би било по-разумно да предположим, че напредват с нещо, което все още не сме виждали.

Разузнавачът отпи глътка вода от почти празния кожен мях.

— Да. Такъв залог със сигурност ще свърши работа. Не мисля, че вордът ще тръгне да блъфира. Начинът, по който напредват, подсказва, че според тях държат всички козове в ръцете си.

1 ... 162 163 164 165 166 167 168 169 170 ... 267
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)