Затъмнение

Внимавах изобщо да не се поглеждам в дългото огледало.

Алис решеше косата ми бавно и ритмично.

— Стига, Алис — казах аз безразлично. — Искам да се върна в Ла Пуш.

Колко ли часа вече чаках Чарли най-накрая да си тръгне от къщата на Били, за да мога да отида да видя Джейкъб? Без да знам дали той диша или не, всяка минута ми се струваше като десет човешки животи. И, ето че когато най-накрая ми бе позволено да отида и да се уверя със собствените си очи, че Джейкъб е жив, времето мина толкова бързо. Мислех, че едва ще мога да дишам, докато Алис се обади на Едуард, която настояваше, че на мен все още ми се спи. А това беше толкова незначително…

— Джейкъб все още е в безсъзнание — отговори Алис. — Карлайл или Едуард ще се обадят, когато той се събуди. Както и да е, трябва да идеш да видиш Чарли. Като е бил при Били е видял, че Карлайл и Едуард са се върнали от къмпинга и сигурно ще заподозре нещо, когато се прибереш у вас.

Вече бях запомнила и затвърдила историята.

— Не ме интересува. Искам да съм там, когато Джейкъб се събуди.

— Сега трябва да помислиш за Чарли. Имаше дълъг ден — съжалявам, знам, че това няма да ти вдигне настроението — но това не означава, че можеш да кръшнеш от отговорностите си — гласът й бе сериозен, почти укорителен. — Сега е по-важно от всякога Чарли да остане в безопасност и в неведение. Първо си изиграй ролята, Бела, и после можеш да правиш каквото искаш. Част от това да си Кълън е да бъдеш педантично отговорен.

Разбира се, тя беше права. И ако не беше поне тази причина — причина, която бе по-силна от всичкия ми страх, болка и вина — Карлайл никога нямаше да е способен да ме убеди да напусна мястото до леглото на Джейкъб, независимо дали той е в безсъзнание или не.

— Отиди си вкъщи — нареди ми Алис. — Говори с Чарли. Разкажи си подробно алибито. Запази го в безопасност.

Изправих се и кръвта ми се отече надолу към краката ми, жилеща като върховете на хиляди игли. Бях седяла на едно място прекалено дълго време.

— Тази рокля ти седи страхотно — изгука Алис.

— Ъ? О, ами, благодаря ти отново за дрехите — промърморих по-скоро само от учтивост, отколкото от истинска благодарност.

— Трябва ти доказателство — каза Алис с очи, разширени невинно. — Какво е едно пътуване с цел пазаруване без нова придобивка? Това е доста ласкателно, щом аз го казвам.

Примигах, неспособна да си спомня в какво ме бе облякла тя. Не можех да отклоня ума си от мислите, които ме притесняваха през няколко секунди, като мушици, които ту се приближават, ту се отдалечават от светлината…

— Джейкъб е добре, Бела — каза Алис, разгадала по замислената ми физиономия. — Няма защо да бързаш. Ако само знаеше каква доза морфин му е дал Карлайл — което не е проблем, защото високата му температура го изгаря доста бързо — щеше да разбереш, че той ще спи още известно време.

Поне не го болеше. Все още не.

— Има ли нещо, за което искаш да поговорим, преди да си тръгнеш? — попита Алис съчувствено. — Би трябвало да си повече от леко травмирана.