Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Бях чула отчаянието на Сет, бях видяла мъката, изписана по лицето на Едуард.
— Да — прошепна той.
— Кой? — попитах аз, макар и вече да знаех отговора.
Разбира се, че знаех. Разбира се.
Дърветата се забавяха около нас, тъй като достигахме крайната си цел.
Отне му дълъг момент, за да ми отговори.
— Джейкъб — каза той.
Можех само да кимна веднъж.
— Разбира се.
И тогава се изплъзнах от ръба, за който се държах вътре в главата си.
Всичко потъна в тъмнина.
Първото нещо, което усетих беше допира на студени ръце. Повече от един чифт. Две ръце ме държаха, една длан лежеше на бузата ми, пръсти ме милваха по челото и още няколко пръста, натискащи леко китката ми.
Тогава чух и гласовете. Първоначално бяха само лек шум и после се усилиха и станаха ясни, сякаш някой увеличаваше звука на радио.
— Карлайл, минаха пет минути — каза гласът на Едуард разтревожен.
— Ще се свести, когато е готова, Едуард — каза гласът на Карлайл, винаги спокоен и сигурен. — Прекалено много неща й се струпаха днес. Нека съзнанието й се защити.
Но съзнанието ми не беше защитено. Беше хванато в капан от знанието, което не ме беше напуснало, дори в безсъзнание — болката, която беше част от чернотата.
Почувствах се напълно разделена от тялото си. Сякаш бях заключена в някаква малка част от главата си и вече не се контролирах аз. Но не можех да направя нищо по въпроса. Агонията беше прекалено силна за това. Нямаше как да й избягам.
Джейкъб.
Джейкъб.
Не, не, не, не…
— Алис, колко време имаме? — попита Едуард настоятелно, гласът му все още бе напрегнат. Успокоителните думи на Карлайл не бяха подействали.
Сякаш от много далеч, гласът на Алис прозвуча. Беше весел и закачлив.
— Още пет минути. А Бела ще отвори очи след тридесет и седем секунди. Дори не се съмнявам, че тя ни чува сега.
— Бела, мила? — попита мекият и успокоителен глас на Есме. — Чуваш ли ме? Сега си в безопасност, скъпа.
Да, аз бях в безопасност. Това имаше ли изобщо значение?
Тогава хладни устни се доближиха до ухото ми и Едуард каза думите, които ми позволиха да избягам от мъката, която ме беше затворила в собствената ми глава.
— Той ще оживее, Бела. Джейкъб Блек оздравява дори сега, докато ти говоря. Той ще се оправи.
Болката и страхът изчезнаха и аз отново открих пътя към тялото си. Клепачите ми трепнаха.
— О, Бела — въздъхна облекчено Едуард и устните му докоснаха моите.
— Едуард — прошепнах аз.
— Да, тук съм.
Насилих очите си да се отворят и погледът ми се озова срещу топло златните му очи.
— Джейкъб ще е добре? — попитах аз.
— Да — обеща той.
Огледах внимателно очите му, търсейки някакъв знак, че той само ме успокояваше, но те бяха съвсем ясни.
— Самият аз го прегледах — каза Карлайл; извърнах глава, за да намеря лицето му, което беше само на няколко крачки от мен. Изражението на Карлайл беше сериозно и успокоително едновременно. Беше невъзможно да се усъмниш в него. — Животът му не е в опасност. Той се лекува с невероятно темпо, макар че нараняванията му са достатъчно големи, че да му отнеме няколко дни, за да се възстанови, дори и скоростта на оздравяване да се запази. Веднага щом приключим тук, ще направя каквото мога, за да му помогна. Сам се опитва да му помогне да се преобрази в човешката си форма. Така ще бъде по-лесно да го лекуваме — Карлайл се усмихна леко. — Никога не съм учил за ветеринар.
— Какво е станало с него? — прошепнах. — Колко лоши са нараняванията му?
Лицето на Карлайл отново стана сериозно.
— Друг вълк е бил в беда…
— Лия — задъхах се аз.
— Да. Той я е изблъскал от пътя на атаката, но не е имал време да се защити. Новосъздадения го обвил с ръце. Повечето от костите в дясната му страна бяха натрошени.
Потреперих.
— Сам и Пол са пристигнали там навреме. Той вече се подобряваше, когато го върнаха в Ла Пуш.
— Той ще се възстанови? — попитах аз.
— Да, Бела. Няма да му останат никакви перманентни повреди.
Поех си дълбоко дъх.
— Три минути — обяви Алис тихо.
Напрегнах се, опитвайки се да се изправя. Едуард разбра какво се опитвам да направя и ми помогна да стана на крака.
Кълънови стояха в свободен полукръг около големия огън. Трудно се забелязваха някакви пламъци, само плътния пурпурно-черен пушек, носещ се като зараза над светлата трева. Джаспър стоеше най-близо до огромната изкуствена мъгла и в нейната сянка кожата му не блестеше, както блестеше кожата на останалите. Той беше с гръб към мен, раменете му бяха напрегнати, ръцете му — леко изопнати. Там имаше нещо, в сянката му. Нещо, над което се беше навел с внимателна бдителност.