Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Бях прекалено вдървена, за да усетя нещо повече от лек шок, когато разбрах какво беше това.
На игрището имаше осем вампира.
Момичето се беше свило на топка до пламъците, ръцете й бяха обвити около краката й. Беше доста млада. По-млада от мен — изглеждаше на около петнадесет, беше слаба и с тъмна коса. Очите й бяха фокусирани върху мен, а ирисите й бяха отвратително ярко червени. Доста по-ярки от тези на Райли, сякаш пламтяха. Те се завъртяха диво, явно извън контрол.
Едуард видя учуденото ми изражение.
— Тя се предаде — каза ми той тихо. — Това е нещо, което не бях виждал досега. Само Карлайл би й дал възможност. Джаспър не одобрява това.
Не можех да откъсна поглед от сцената до огъня. Джаспър разтриваше разсеяно лявата си предмишница.
— Джаспър добре ли е? — прошепнах аз.
— Добре е. Отровата му причинява малко болка.
— Ухапан е? — попитах ужасена.
— Опитваше се да бъде навсякъде едновременно. По-точно да се увери, че Алис няма никакви проблеми. — Едуард поклати глава. — Алис няма нужда от ничия помощ.
Алис направи гримаса към своя любим.
— Прекалено покровителствен глупчо.
Изведнъж младата жена извърна глава назад като животно и проплака пискливо.
Джаспър й изръмжа и тя се сви от страх, но пръстите й се вкопаха в земята като клещи, а главата й се заклати напред-назад в силна мъка. Джаспър направи крачка към нея, навеждайки се още по-близо. Едуард се премести с прекалена случайност, така че той застана между мен и момичето. Надзърнах иззад ръката му, за да гледам победеното момиче и Джаспър.
Карлайл беше застанал до Джаспър за части от секундата. Той постави препречващата си ръка върху тази на най-скорошния си син.
— Промени ли решението си, младо момиче? — попита Карлайл спокоен както винаги. — Не искаме да те унищожаваме, но ако не се контролираш ще го направим.
— Как издържате? — простена момичето с висок чист глас. — Искам я! — ярките й кървавочервени ириси се фокусираха върху Едуард, през него и отвъд него до мен и ноктите й се забиха в твърдата почва отново.
— Трябва да издържаш — каза й Карлайл сериозно. — Трябва да упражняваш самоконтрола си. Съвсем възможно е и е единственото нещо, което ще те спаси сега.
Момичето стисна силно главата си с покритите си с мръсотия ръце, като пищеше тихо.
— Не трябва ли да се отдалечим от нея? — прошепнах аз, подръпвайки ръката на Едуард. Когато чу гласа ми, момичето оголи зъби и мъка се изписа по лицето й.
— Трябва да останем тук — промърмори Едуард. — Те идват от северната част на игрището.
Сърцето ми се разтуптя бързо, сякаш досега бях тичала, докато преглеждах набързо полето, но не успях да видя нищо заради плътния слой пушек.
След секунда безплодно претърсване, погледът ми пропълзя обратно към младия женски вампир. Тя все още ме гледаше, трепереща и гърчеща се на всяка секунда.
Зяпнах я като хипнотизирана, чудейки се дали не гледам в някакво огледало, в което се отразяваше бъдещето ми.
Тогава Карлайл и Джаспър започнаха да се приближават към нас. Емет, Розали и Есме, всички се приближиха бързо до мястото, където Едуард стоеше с мен и Алис. Бяхме всички заедно, както бе казал Едуард, и аз бях в сърцевината на събраните вампири, където беше най-безопасно.
Отклоних вниманието си от подивялото момиче, за да потърся приближаващите се чудовища.
Все още нямаше какво да видя. Погледнах към Едуард и видях, че очите му гледат право напред. Опитах се да проследя погледа му, но там беше само пушекът — плътен, мазен дим, виещ се ниско над земята и издигащ се бавно и вълнообразно над тревата.
Издигаше се напред, като беше по-тъмен в средата.
— Хмм — промърмори мъртвешки глас от мъглата. Разпознах безчувствеността веднага.
— Добре дошла, Джейн — гласът на Едуард беше хладен, но учтив.
Тъмните форми се приближиха, отделяйки се от мъглата и добиха по-плътни очертания. Знаех, че Джейн ще бъде най-отпред — най-тъмния плащ, почти черен и същевременно най-малката фигура, висока малко повече от метър. Можех едва-едва да различа ангелските черти на Джейн в сянката на качулката. Четирите фигури със сиви плащове, тромаво движещи се зад нея, също ми бяха някак познати. Бях сигурна, че съм разпознала най-едрия и докато гледах, опитвайки се да потвърдя подозренията си, Феликс вдигна глава. Той остави качулката му да се свлече леко назад, така че да можех да видя как ми намига и ми се усмихва. До мен, Едуард беше неподвижен и напълно контролиран.