Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Знаех за какво ме питаше. Но имах да питам други въпроси.
— Ще бъда ли такава? — попитах я с унил глас. — Като онова момиче, Бри, от полето?
Имаше много неща, за които трябваше да мисля, но не можех да си я избия от главата — новосъздадената, чиито друг живот сега бе приключил доста внезапно. Лицето й, изкривено от силното жажда за кръвта ми, сякаш се бе отпечатало от вътрешната страна на клепачите ми.
Алис стисна ръката ми.
— Всеки е различен. Но ще си нещо такова, да.
Бях неподвижна, опитвайки се да си представя.
— Този период ще отмине — обеща ми тя.
— След колко време?
Тя сви рамене.
— Няколко години, а може и по-малко. За теб може да е различно. Никога не съм виждала някой да преминава през това, след като предварително е избрал този живот. Сигурно ще е интересно да видим как ще се отрази на теб.
— Интересно — повторих аз.
— Ще те държим далеч от неприятности.
— Знам. Вярвам ви — гласът ми бе монотонен, почти мъртъв.
Челото на Алис се набръчка.
— Ако се тревожиш за Карлайл и Едуард, сигурна съм, че ще се оправят. Мисля, че Сам започва да ни вярва… е, поне на Карлайл. Това е хубаво нещо. Представям си колко напрегната е станала обстановката, когато Карлайл е трябвало да счупи отново фрактурите…
— Моля те, Алис.
— Извинявай.
Поех си дълбоко въздух, за да се успокоя. Джейкъб бе започнал да оздравява прекалено бързо и някои от костите му бяха зараснали неправилно. Той е бил в безсъзнание през това време, но все още ми бе трудно си го помисля.
— Алис, може ли да те попитам нещо? За бъдещето?
Изведнъж тя стана внимателна.
— Знаеш, че не виждам всичко.
— Не точно това исках да попитам всъщност. Но все пак ти виждаш бъдещето ми понякога. Защо е така, как мислиш, щом нищо друго не ми действа? Не ми действа дарбата на Джейн, Едуард или Аро… — изречението ми постепенно се загуби, както и интересът ми. Любопитството ми по този въпрос бе съвсем краткотрайно, силно засенчено от по-притискащи ме емоции.
Както и да е, Алис намери въпроса за много интересен.
— И Джаспър ти действа, Бела — талантът му действа върху теб както на всеки друг. В това е и самата разлика, разбираш ли? Способностите на Джаспър влияят физически. Той наистина те успокоява или развълнува. Това не е илюзия. А аз получавам видения, които са резултатите, не причините или помислите, които са причинили взетото решение. Това е отвъд ума, но не е и илюзия; то е действителност или поне някаква нейна разновидност. Но Джейн, Едуард, Аро и Деметри — тяхната дарба се явява като работеща вътре в ума. Джейн само създава илюзията за болка. Тя не те наранява действително, само те кара да си мислиш така. Разбираш ли, Бела? Вътре в ума си, си в безопасност. Там никой не може да те нарани. Изобщо не е чудно, че Аро бе толкова заинтересован от бъдещите ти възможности.
Тя се вгледа в лицето ми, за да види дали разбирам логиката й. Всъщност, думите й се бяха слели заедно, сричките и звукът им бяха загубили значението си. Не можех да се концентрирам върху казаното.
Все пак кимнах. Опитвайки се да изглеждам сякаш съм я разбрала.
Но не успях да я заблудя. Тя ме погали по бузата и промърмори:
— Той ще се оправи, Бела. Нямам нужда от видение, за да ти го кажа. Готова ли си за тръгване?
— Само още нещо. Може ли да те попитам още нещо за бъдещето? Не искам подробности, само главното.
— Ще се постарая — отново каза тя колебливо.
— Още ли можеш да видиш, че ставам вампир?
— О, това е лесно. Разбира се, че да.
Кимнах бавно.
Тя разгледа лицето ми с непроницаеми очи.
— Не можеш ли сама да разгадаеш ума си, Бела?
— Мога. Просто исках да съм сигурна.
— Мога да съм сигурна точно колкото си ти, Бела. Знаеш го. Ако променеше намеренията си, това, което виждам, щеше да се промени… или пък да изчезне, в твоя случай.
Въздъхнах.
— Въпреки че това няма да се случи.
Тя ме прегърна.
— Съжалявам. Не мога да ти съчувствам наистина. Първият ми спомен е как видях Джаспър в бъдещето си; винаги съм знаела, че той ще е там, където ме отведе животът ми. Но мога да те разбера някак. Съжалявам, че ти се налага да избираш между две хубави неща.
Отърсих се от ръцете й.
— Не ме съжалявай — имаше хора, които заслужаваха съчувствие. А аз не бях сред тях. А и нямаше никакъв избор за правене — просто трябваше да разбия добро сърце, за да изпълня бъдещето си. — Отивам да се оправя с Чарли.
Върнах се с пикапа вкъщи, където Чарли чакаше подозрително, както бе очаквала Алис.