Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Открехнах вратата и се наведох колебливо през процепа.
Джейкъб ме очакваше, лицето му бе спокойно и равно. Измъченият му мрачен поглед вече го нямаше, но на негово място се бе наместила внимателно пустотата. В очите му нямаше никаква жизненост.
Беше трудно да гледам лицето му, знаейки, че го обичам. Беше много по-различно, отколкото изобщо си бях представяла. Зачудих се дали винаги е било толкова трудно за него, през цялото това време.
За щастие, някой го беше завил с одеяло. Беше облекчение да не се налага да виждам колко много е пострадал.
Пристъпих вътре и затворих тихо вратата след себе си.
— Здрасти, Джейк — промърморих аз.
Той не отговори веднага. Погледна ме за дълго в лицето. После, с усилие, преправи изражението си на леко подигравателна усмивка.
— Да, мислех си, че ще е нещо такова — той въздъхна. — Днес наистина всичко върви на зле. Първо си избрах грешното място, изпуснах най-добрата битка и Сет обра овациите. После Лея трябваше да се направи на идиотка, опитвайки се да докаже, че е толкова здрава, колкото и ние, а аз трябваше да бъда идиотът, който я спасява. А сега и това — той ме подкани с лявата си ръка, докато още се колебаех на вратата.
— Как се чувстваш? — измърморих. Колко глупав въпрос.
— Малко замаян. Доктор Кучешки зъби не бе сигурен от какво количество обезболяващи се нуждаех, така че опита различни методи, за да получи искания резултат. Мисля, че прекали малко.
— Но нищо не те боли.
— Не. Поне не си чувствам раните — каза той, усмихвайки се подигравателно отново.
Прехапах устна. Никога нямаше да успея да мина през това, което планувах. Защо никой не се опита да ме убие, когато аз исках да умра?
Горчивият хумор напусна лицето му и очите му станаха по-топли. Челото му се набръчка, сякаш беше разтревожен.
— Ами ти? — попита той като звучеше наистина загрижен. — Добре ли си?
— Аз ли? — зяпнах го. Може би наистина беше взел прекалено много лекарства. — Защо?
— Ами, имам предвид, бях почти сигурен, че той няма наистина да те нарани, но не бях сигурен колко зле ще бъде. Леко изтрещях от притеснение за теб откакто се събудих. Не знаех дали ще ти бъде позволено да ме посетиш или нещо такова. Напрежението беше ужасно. Как мина? Той беше ли жесток с теб? Съжалявам, ако е бил. Не исках да ти се налага да минеш през това сама. Мислех, че ще съм там…
Отне ми минута само да разбера какво казваше. Той продължи да бърбори, придобивайки все по-измъчен вид, докато успях да схвана за какво говори. И когато разбрах, се опитах бързо да го уверя.
— Не, не, Джейк! Добре съм. Наистина, прекалено добре. Разбира се, че той не беше жесток. Само ми се иска да беше.
Очите му се разшириха в нещо като ужас.
— Какво?
— Той дори не ми беше ядосан — дори не бе ядосан на теб! Той е толкова неегоистичен, че ме кара да се чувствам още по-зле. Ще ми се да ми се бе развикал или нещо такова. Не е сякаш не го заслужавам… даже заслужавам по-лошо от просто едно разкрещяване. Но него не го интересува. Той просто иска аз да съм щастлива.
— Не е бил ядосан? — попита недоверчиво Джейкъб.
— Не. Беше… много повече от мил.
Джейкъб остана като треснат за около минута и после изведнъж се смръщи.
— А, по дяволите! — изръмжа той.
— Какво не е наред, Джейк? Боли ли те? — ръцете ми се разтрепериха безпомощно, докато оглеждах наоколо за лекарството му.
— Не — измърмори той с отвратен глас. — Не мога да повярвам! Не ти е дал някакъв ултиматум или нещо от сорта?
— Абсолютно нищо близко до това — какво ти е?
Той се навъси и поклати глава.
— Разчитах на реакцията му. По дяволите всичко! По-добър е отколкото мислех.
Начинът, по който го каза, макар и по-ядосано, ми напомни за отбелязаната от Едуард липса на всякакъв морал от страна на Джейкъб в палатката тази сутрин. Което означаваше, че Джейк все още се надяваше, още се бореше. Смръщих се при задълбочаването на тази мисъл.
— Той не играе никакви игри, Джейк — казах тихо.
— Можеш да бъдеш сигурна, че играе. Играе с всички сили напълно като мен, само че той знае какво прави, а аз — не. Не ме обвинявай задето той е по-добър манипулатор от мен — не съм бил достатъчно дълго с него, за да науча всичките му номера.
— Той не ме манипулира!
— О, да, и още как! Кога ще се събудиш и ще осъзнаеш, че той не е толкова перфектен, колкото си мислиш?
— Поне не се е заканил да се самоубие, за да ме накара да го целуна! — отвърнах остро. Веднага щом казах думите, пламнах от раздразнение. — Почакай. Нека се престорим, че не съм го казала. Заклех се да не казвам нищо относно това.