Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Погледът на Джейн мина бавно по светлите лица на Кълънови и се спря на новосъздаденото момиче, коленичило до огъня — то отново държеше главата си с ръце.
— Не разбирам — каза безизразният глас на Джейн, но вече не толкова безразличен като преди малко.
— Тя се предаде — обясни Едуард, отговаряйки на объркването й.
Тъмните очи на Джейн просветнаха срещу лицето му.
— Предала се е?
Феликс и друга фигура от сенките си размениха бързи погледи.
Едуард сви рамене.
— Карлайл й даде шанс.
— Няма шансове за тези, които нарушават правилата — каза Джейн решително.
Тогава заговори Карлайл с кротък глас.
— Това е във ваши ръце. Щом тя бе склонна да спре атаката си срещу нас, според мен нямаше нужда да я унищожаваме. Тя никога не е била уведомена за правилата.
— Това няма значение — настоя Джейн.
— Както вие кажете.
Джейн се вгледа смаяно в Карлайл. Поклати съвсем леко глава и чертите й отново се върнаха към нормален вид.
— Аро се надяваше да се наложи да отидем достатъчно на запад, за да те посетим, Карлайл. Той изпраща поздравите си.
Карлайл кимна.
— Ще бъда благодарен, ако предадеш и моите на него.
— Разбира се — Джейн се усмихна. Лицето й беше почти прекалено хубаво, когато бе така въодушевена. Тя погледна обратно към пушека. — Изглежда сте свършили нашата работа днес… поне голяма част от нея. — Очите й проблеснаха срещу заложницата. — Просто от чисто любопитство, колко бяха? Оставили са доста големи следи от разрушения в Сиатъл.
— Осемнадесет, включително и тази — отвърна Карлайл.
Очите й се разшириха и тя отново погледна към огъня, изглежда преценяваше по размера му. Феликс и другата сянка се спогледаха, но този път по-дълго.
— Осемнадесет? — повтори тя, гласът й звучеше несигурен за пръв път.
— Всичките съвсем млади — каза Карлайл презрително. — И не бяха обучени.
— Всички? — гласът й стана остър. — Тогава кой е създателят им?
— Името й беше Виктория — отговори Едуард без капка емоция в гласа си.
— Беше? — попита Джейн.
Едуард наклони главата си към източната част на гората. Очите на Джейн зашариха нагоре и се фокусираха на нещо далечно. Другият пушек? Не погледнах натам, за да проверя. Джейн гледаше натам за един дълъг момент и после отново разгледа от близо огъня.
— Тази Виктория — и тя ли се включва към тези осемнадесет?
— Да. Тя беше заедно само с още един. Той не беше толкова млад, колкото тази тук, но беше по-стар с около година.
— Двадесет — ахна Джейн. — Кой се разправи със създателя?
— Аз — отговори й Едуард.
Очите на Джейн се присвиха и тя се обърна към момичето до огъня.
— Ти — рече тя с мъртвешки глас по-грубо от преди. — Името ти.
Новосъздадената хвърли на Джейн убийствен поглед и устните й се стиснаха здраво.
Джейн също й се усмихна ангелски.
Писъкът на новосъздаденото момиче беше ужасно остър — тялото й се изви вдървено в изкривена неестествена поза. Извърнах поглед, борейки се с желанието да запуша уши. Стиснах зъби, надявайки се стомахът ми да издържи. Писъците се усилиха. Опитах да се съсредоточа върху лицето на Едуард, гладко и сдържано, но това пък ме накара да си спомня за момента, когато Едуард бе измъчван от болезнения поглед на Джейн и ми прилоша. Вместо това погледнах към Алис и стоящата до нея Есме. И техните лица не показваха никаква емоция.
И ето че най-накрая настъпи тишина.
— Името ти — повтори Джейн с непреклонен глас.
— Бри — задъха се момичето.
Джейн се усмихна и момичето изпищя отново. Задържах дъха си, докато звукът на болката й утихна.
— Ще ти каже всичко, което искаш да знаеш — каза Едуард през зъби. — Няма нужда да правиш това.
Джейн вдигна глава с внезапен хумор, светещ в погледа й.
— О, знам това — каза му тя, хилейки му се, преди отново да се обърне към младия вампир Бри.
— Бри — каза Джейн отново със студен глас. — Вярно ли е това, което той казва? Бяхте ли двадесет?
Момичето лежеше задъхано на едната си страна, бузата й бе опряна в земята. Тя заговори бързо:
— Деветнадесет или двадесет, може би и повече, не знам! — тя се сви, ужасена, че незнанието й може да й докара още мъчителна болка. — Сара и онзи, чието име не знам, се сбиха по пътя…
— А тази Виктория — тя ли те създаде?
— Не знам — каза тя, свивайки се отново. — Райли никога не споменаваше името й. Не виждах нищо през онази нощ… беше толкова тъмно и болеше… — Бри потрепери. — Той не искаше да мислим за нея. Каза, че мислите ни не били в безопасност…