Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
— И… — той направи отново пауза, сякаш не искаше съвсем да казва, каквото беше си наумил. Въздъхна и после продължи. — И Едуард беше наистина много… любезен. Изглеждаше разтревожен за Джейкъб точно колкото теб — сякаш това беше брат му, лежащ там. Погледът му… — Чарли поклати глава. — Той е добро момче, Бела.
— Ще се опитам да го запомня. Макар че нищо не обещавам — той ми се ухили.
— Няма да те принуждавам — промърмори той, изтегна краката си и изпъшка.
— Хубаво е да си у дома. Няма да повярваш колко пренаселена става малката къщичка на Били. Седем от приятелите на Джейк се бяха наблъскали в малката входна стаичка — едва можех да дишам. Забелязала ли се колко едри са всички килайетски момчета?
— Да.
Чарли ме зяпна, очите му внезапно се фокусираха повече.
— Наистина, Бела, Карлайл каза, че Джейк ще се събуди скоро. Каза, че изглеждало много по-зле отколкото било всъщност. Той ще се оправи.
Само кимнах.
Джейкъб изглеждаше толкова… странно чуплив, когато отидох да го видя, възможно най-скоро след като Чарли си бе отишъл. Беше почти целият в скоби — Карлайл каза, че нямало нужда от гипс, тъй като той оздравявал много бързо. Лицето му беше бледо и изпито, в дълбоко безсъзнание. Чуплив. Макар че беше много едър, изглеждаше много чуплив. Може би това беше просто въображението ми, комбинирано с факта, че трябваше да се разделя с него, разбивайки му сърцето.
Ако само имаше начин да бъда разделена на две от някаква светкавична сила. За предпочитане е да бъде болезнено. За пръв път почувствах, че да се откажа от човешкия си живот е истинска жертва. Сякаш имах наистина много за губене.
Оставих вечерята на Чарли на масата до лакътя му и се отправих към вратата.
— Ъм, Бела? Би ли почакала само малко?
— Забравила ли съм нещо? — попитах, поглеждайки към чинията му.
— Не, не. Просто… исках да те помоля за услуга. — Чарли се смръщи и заби поглед в пода. — Седни, няма да те бавя много.
Седнах срещу него малко объркана. Опитах да се съсредоточа.
— Какво ти трябва, татко?
— Ето каква е работата, Бела. — Чарли се зачерви целият. — Може би само просто се чувствам… странно суеверен след прекарания ден с Били, който също се държа много странно. Но имам някакво… подозрение. Чувствам, че… скоро ще те загубя.
— Не ставай глупав, татко — измърморих виновно. — Искаш да ида в университет, нали?
— Просто ми обещай нещо.
Поколебах се, готова да откажа.
— Добре…
— Ще ми кажеш ли преди да направиш някаква голяма стъпка? Преди да избягаш с него или нещо такова?
— Тате… — простенах аз.
— Сериозен съм. Няма да вдигам олелия. Просто ми дай някакъв предварителен знак. Дай ми шанс да те прегърна за довиждане.
Съзнателно станах мила и протегнах ръка.
— Това е глупаво. Но ако ще те направи щастлив… обещавам.
— Благодаря, Бела — каза той. — Обичам те, хлапе.
— И аз те обичам, татко — докоснах рамото му и после станах от масата. — Ако имаш нужда от нещо, ще съм у Били.
Не погледнах назад докато излизах на бегом. Това беше просто перфектно, точно това, от което имах нужда. Мърморех си през целия път до Ла Пуш.
Черният Мерцедес на Карлайл не беше пред къщата на Били. Това беше едновременно и хубаво, и лошо. Очевидно имах нужда да говоря с Джейкъб насаме. И все пак ми се искаше някак да държа ръката на Едуард, както преди когато Джейкъб беше в безсъзнание. Невъзможно. Но Едуард ми липсваше — следобедът ми изглеждаше прекалено дълъг, прекаран само с Алис. Предполагам това направи отговора ми съвсем очевиден. Вече знаех, че не мога да живея без Едуард. Но този факт нямаше да направи всичко останало по-безболезнено.
Почуках леко на входната врата.
— Влез, Бела — каза Били. Ръмженето на пикапа ми явно се разпознаваше лесно.
Влязох.
— Здрасти, Били. Той буден ли е? — попитах аз.
— Събуди се преди около половин час, точно преди докторът да си тръгне. Давай, влизай. Мисля, че той те чака.
Трепнах и после си поех дълбоко дъх.
— Благодаря.
Поколебах се пред вратата на стаята на Джейкъб, несигурна дали не трябваше да почукам. Реших първо да надникна, надявайки се — каква страхливка бях! — той да е заспал отново. Имах чувството, че мога да се мотая още само няколко минути.