Децата на капитан Грант

Джон Манглс изпитваше в душата си същите тревоги като Гленарван. И в желанието си да преодолее на всяка цена препятствията той построи по австралийски от широки парчета кора от смолистите дървета една лодка. Леките парчета кора бяха свързани помежду си с дървени пречки и образуваха един твърде крехък плавателен съд.

Капитанът и морякът изпробваха леката лодка през деня на 18. Всичко, което можеха сръчността, силата, ловкостта и куражът, бе направено. Но щом попаднаха в течението, лодката се обърна и за малко остана да платят с живота си този смел опит.

Лодката, увлечена от водовъртежите, изчезна. Джон Манглс и Уйлсън не бяха изминали и десет разтега в реката, която, придошла от дъждовете и топенето на снеговете, в момента беше широка цяла миля.

В такава обстановка изтекоха напразно и дните на 19 и 20 януари. Майорът и Гленарван се изкачиха срещу течението на реката на пет мили, но не намериха никъде брод. Навсякъде течението беше еднакво бурно и бързо. Целият източен склон на австралийските Алпи изливаше водите си в това единствено корито.

Трябваше да се откажат от надеждата да спасят „Дънкан“. От заминаването на Бен Джойс бяха изтекли пет дни. В този момент яхтата сигурно беше вече на брега и в ръцете на каторжниците!

Все пак невъзможно беше това положение да продължи. Временните прииждания на водите минават бързо именно поради тяхната буйност. И наистина сутринта на 21 Паганел установи, че нивото на водата бе започнало да спада. Той съобщи на Гленарван резултата на наблюденията си.

— Какво значение има всичко това сега — отговори Гленарван, — вече е много късно.

— Но това не е основание да продължим престоя си тук — отвърна майорът.

— Разбира се — отговори Джон Манглс. — Може би утре ще е възможно да минем.

— А това ще спаси ли моя нещастен екипаж? — провикна се Гленарван.

— Аз моля ваша светлост да ме изслуша — поде Джон Манглс. — Познавам Том Остин. Той сигурно е изпълнил заповедите ви и е тръгнал, щом това му е било възможно. Но кой ни казва, че „Дънкан“ е бил готов, че при пристигането на Бен Джойс в Мелбърн повредите му са били отстранени? Може би яхтата не е могла да тръгне и се е забавила ден, два?

— Имате право, Джон! — отговори Гленарван. — Трябва да отидем до залива Туфолд. Ние сме само на тридесет и пет мили от Делегейт!

— Да — каза Паганел, — и в този град ще намерим бързи превозни средства. Кой знае дали няма да стигнем навреме, за да предотвратим нещастието.

— Да вървим! — извика Гленарван.

Джон Манглс и Уйлсън започнаха незабавно да строят сал с големи размери. Опитът бе доказал, че парчетата кора не могат да издържат на бурното течение. Джон отсече големи смолисти дървета, от които направи груб, но здрав сал. Тази работа продължи дълго и денят изтече, без салът да е готов. Той бе довършен едва на другия ден.

През това време водите на Сноуи бяха значително спаднали. Пороят се бе превърнал отново в река, макар и с бързо течение. Все пак Джон разчиташе, че, лъкатушейки, ще съумее до известна степен да подчини течението и че ще минат на другия бряг.