Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Стрелците от западния фланг удариха първи. Дъжд от стрели се заби в едва разбуждащия се стан. Когато федеративните войници скочиха, протягайки се към броните и оръжията си и бойният рог засвири, Елфските ловци настъпиха със снишени пики, като минаха между стрелците и се смесиха с враговете си. Докато си проправяха път през мелето, стрелците, разположени над федеративната армия, направиха втори фронт. Южняците вече смятаха, че са обкръжени, и се опитваха да се отбраняват от всички страни. Елфската кавалерия, която бе относително малочислена, се промъкна в мъглата и нападна все още дезориентираната федеративна защита, като я накара да отстъпи. Цялата равнина, в която бе разположен станът на Федерацията, се превърна в развихрено море от виещи се тела.
Елфите продължиха атаката докато можеха, без риск да попаднат в обсада, след което отстъпиха сред мьглата и мрака. Барсимон Оридио лично командваше западния фланг, а Десидио — североизточния. Рен Елеседил, Трис и част от Телохранителите наблюдаваха битката през стелещата се мъгла от една височина в началото на долината. Фавн седеше на рамото на Рен с широко отворени очи и трепереше. Стреса обикаляше сама гората, разположена западно от долината. Тайгър Тай беше с Летящите ездачи, които държаха в резерв.
Атаката се осъществи според плана и Елфите напредваха, възползвайки се от тъмнината и объркването, като бързо преформираха редиците си. От две седмици вече стояха в долината и разузнавачите им бяха опознали терена подробно. Калахорн беше в ръцете на Федерацията, но точно тази част от него Елфите познаваха по-добре, отколкото войниците от армията на Южната земя. Западният фланг се придвижи напред, а североизточният право на изток. Те нападнаха отново, като този път стрелците излязоха в авангарда и веднага след тях бяха изпратени пехотинци, въоръжени с мечове. Федеративната армия бе отблъсната и хората започнаха да се разпиляват и да бягат. Центърът се държеше, но фланговете бяха систематично унищожавани. Навсякъде лежаха ранени и умиращи и командването на силите на Южната земя беше напълно объркано.
Може би всичко щеше да свърши тук и в този момент, тъй като челните редици на Федеративната армия побягнаха назад из равнината напълно объркани, ако в битката не бе настъпил един от онези обрати, които често предрешават изхода от нея. Както яздеше по източните флангове, конят на Десидио бе ударен и падна сред неразборията от тела. Ръката и крака му бяха счупени и военачалникът бе притиснат под коня. Докато гледаше безпомощно, първите защитници на Федерацията, окуражени от неговото падане, се спуснаха в контраатака. Тя бе насочена право към ранения Елфски командир, така че Елфите изоставиха своя план и се втурнаха да му помогнат. Измъкнаха го изпод коня и го заведоха на безопасно място, но целият им фронт се разпадна.
Като чуха победни викове отдясно, федеративните войски се прегрупираха и контраатакуваха Барсимон Оридио. Елфският командир несъмнено бе принуден да отстъпи, ако не искаше да бъде премазан. Федерацията настъпваше срещу него — още дезорганизирана, но многохилядна и благодарение само на численото си превъзходство успя да възвърне загубените си позиции. Когато изглеждаше, че Бар няма да успее да стигне Ренската долина без отново да влезе в битка, Рен изпрати на помощ Летящите ездачи, които се спуснаха от облаците и обстреляха предните редици на федеративните нападатели, като ги задържаха достатъчно, за да се отдръпнат войските на Бар.
Тогава атаката бе прекъсната, тъй като и двете армии спряха да се прегрупират. Елфите отново се отдръпнаха по хълмовете и в началото на Ренската долина, където изчакаха федеративната армия. От своя страна Федерацията изнесе мъртвите и ранените в тила и прегрупира бойните си редици за една масирана атака. Планът им не беше сложен. Те възнамеряваха да доближат точно срещу Елфите и просто със сила да ги победят. Нямаха причини да се съмняват в успеха си.