Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен отиде да види Десидио и го завари да се гърчи в жестоки болки. Кракът и ръката му бяха поставени в шини и превързани, лицето му — сиво като пепел. Направо бе побеснял от това, че е допуснал да го ранят, и искаше да бъде върнат обратно при войниците му. Рен отказа да удовлетвори молбата му и, подкрепена от заповедта на Барсимон Оридио, го изпрати обратно в Арборлон. Участието му в битката бе приключило.
Бар дойде при нея и заяви, че Ебън Круенал ще поеме командването. Рен кимна без коментар. И двамата знаеха, че никой не може равностойно да замести Десидио.
С настъпването на деня започна да просветлява, но облаците и мъглата висяха все така ниско и над земята се спусна влажна жега. Наближаваше обяд. Елфите изпратиха разузнавачи на изток и на запад, за да разберат дали не са предприети обходни маневри, но не откриха нищо. Очевидно Федерацията разчиташе на успеха на една пряка атака.
Тя започна веднага след обяд. Чуваха се барабаните в мъглата, издаващи наближаването на армията. Зададоха се вълна след вълна от войници в черно-червени униформи, които маршируваха в крак с ударите на барабаните. Копията и мечовете им блестяха. Стрелци охраняваха фланговете, а наоколо патрулираха кавалеристи, за да предупреждават в случай на изненадващи атаки. Но Елфите нямаха достатъчно хора, за да рискуват да разбият силите си, и бяха принудени да стоят и чакат в долината на Рен. Федерацията маршируваше през долината, сякаш не я интересуваше какво я чака, отивайки направо в зъбите на Елфското оръжие.
Елфите нападнаха от всички страни. Стрелците, скрити по склоновете, обсипаха със стрели редиците на Федерацията, така че южняците бяха принудени да стъпват по телата на собствените си хора. Въпреки това напредваха, използвайки стрелците като защитна стена. Рен наблюдаваше битката, застанала заедно с Бор и Трис в началото на долината. До нея достигаха воят и крясъците на сражаващите се, прозвънването на оръжия и брони. Никога не бе преживявала подобно нещо и тази жестокост я потискаше. Бар стоеше встрани и наблюдаваше с безразличие. Даваше заповеди на вестоносци, които ги предаваха напред, разменяше коментари с някои от хората си и от време на време с Трис. Елфите бяха преживели много битки. Това не беше нещо ново за тях. Но Рен имаше чувството, че стои в центъра на водовъртеж.
Докато битката се развихряше, тя без да иска започна да си мисли колко е безсмислено всичко това. Федерацията искаше да унищожи Елфите, защото вярваше, че Елфската магия унищожава Четирите земи. Причината наистина се криеше в Елфската магия, но тя не бе използвана от преследваните Елфи, а от ренегати. И все пак атакуваните Елфи бяха отговорни за това, че са допуснали магията им да бъде преобразена и да се появят Шадуините. А Федерацията беше отговорна за това, че продължаваше да гони не когото трябва, хвърляйки цялата вина върху Елфите от Западните земи. Грешки и противоречия, недоразумения и погрешна вяра — всичко това се беше смесило и правеше безумието възможно. Тук няма място за разум, мислеше си Рен отвратена. Но по време на война разумът рядко имаше думата.
Елфите удържаха за известно време позициите си и Федерацията не успя да придобие надмощие. Но постепенно натискът на толкова много хора срещу толкова малко Елфи започна да си казва думата и те бяха отблъснати първо от хълмовете, а после — и от самата долина. Отстъпваха бавно, но неотменно. Атаката започваше да ги помита, както метла помита листа. Бар включи и последните си резерви и сам се присъедини към битката. Трис изпрати телохранителите на хълма и ги разположи на стотина метра под мястото, където стояха с Рен. Заповедите му бяха прости. Не трябваше да отстъпят, преди той да им заповяда. При необходимост бяха длъжни да защитят Кралицата с телата си.
Летящите ездачи използваха Роковете, за да носят трупи и камъни, които пускаха в центъра на федеративните редици. Нанесоха им огромни щети, но вражеските стрелци нараниха две от гигантските птици и ги принудиха да оттеглят останалите. От мъглата на юг приближаваха подкрепления на Южняшката армия. Наистина са твърде много, мислеше си отчаяна Рен. Твърде много са, за да можем да ги спрем.
Беше се съгласила да не участва в битката, да пази Елфовите камъни за момента, когато най-много ще са необходими — независимо дали срещу Смоците и техните господари Шадуини или срещу нещо друго, което тъмната магия би могла да изобрети. Досега нищо подобно не се бе присъединило към федеративната атака. Дори чернодрехите Преследвачи не се бяха появили. Изглежда не мислеха че е необходимо, сигурно смятаха, че редовната армия може да се справи и сама. И очевидно бяха прави.