Талисманите на Шанара

XXXIII

Два дни след унищожението на Смоците край Мъглиното тресавище Елфите атакуваха федеративната армия в района около низината Рен. Нападнаха точно преди зазоряване, когато светлината бе слаба и врагът им — още много сънен. Небето бе облачно след дъжда, валял и през цялата нощ, във въздуха се носеше влага, беше студено, земята бе кална и хлъзгава, покрита с ниска пелена от мъгла, която се простираше от горите на Западната земя чак до слънцето на хоризонта. Ливадите изглеждаха като един фантастичен свят, в мъглата се носеха сенки, небето бе черно, вдъхващо страх и надвиснало над земята, звуците приглушени и смътни, сякаш идваха от нереални същества. Нещата не изглеждаха такива, каквито са. Елфите много точно бяха избрали момента.

Идеята за внезапната атака се появи наскоро. Първоначално възнамеряваха да започнат отбранителните си действия в долината Рен и да отстъпват към столицата Арборлон. Но Барсимон Оридио пристигна предишния ден и се свърза най-сетне с Рен Елеседил и челния отряд, така че Елфската армия за първи път бе в пълната си мощ. След като Елфската Кралица и генералът обсъдиха въпроса с Десидио, Тайгър Тай и неколцина висши офицери от армията, беше решено, че няма смисъл да се чака атака на Федерацията, защото то би й дало само възможност да разгърне силите си и че най-добрата защита би било неочакваното нападение. Рен се изненада, че точно Десидио направи това предложение, а още повече се смая, когато Бар го прие. Но старият генерал, колкото и консервативен да беше по природа, не беше глупак. Той разбираше сложността на тяхното положение и не му беше трудно да осъзнае как може да се противостои на превъзхождащата ги по численост армия на Федерацията. Ако осъществят атаката умело, може и да успеят. Той сам организира провеждането й. Извърши лично разузнавателна акция и призори на следващия ден поведе войските напред.

Войската на Федерацията все още не се беше събудила, след като бе изминала голяма част от разстоянието в посока към юг, за да стигне до долината, възнамерявайки да измине последните няколко мили след изгрев слънце и да навлезе в равното по обяд. Те не се решаваха да разположат своя лагер в Ренската долина, защото бяха сигурни, че Елфите тъкмо там ще ги причакат. И този път сметките им излязоха криви. Още по тъмно Елфите се спуснаха от западните гори и подредиха своите стрелци в колона по трима по фланговете на Федерацията, а в тила им разположиха десетки редици пехотинци, въоръжени с копия и къси мечове. Втори отряд, включващ стрелци, пехотинци и цялата кавалерия, беше изпратен на изток от долината, за да осъществи второ нападение откъм североизточния фронт на Федеративния лагер. Всичко бе осъществено в абсолютна тишина. Елфите използваха техниката за придвижване, която бяха овладели до съвършенство в Мороуиндъл — всичко се правеше на малки части. Армията бе разкъсана на взводове и бяха изпратени единични патрули, като всички се събраха накрая на мястото, където щяха да атакуват. Десет години Елфите бяха се борили срещу враг, който не бе никак по-слаб. Не бяха нито притеснени, нито уплашени. Не за първи път влизаха в битка на живот и смърт.