Талисманите на Шанара

Тя разкъса вървите трескаво, бръкна в торбичката, после още по-дълбоко. Първият Преследвач стигна до нея и тя го ритна и го запрати встрани. Стиснала торбичката, тя местеше поглед във всички посоки, беззащитна срещу останалите, които настъпваха. Извика яростно, пусна Камъните, като стисна торбичката в юмрук, замахна срещу най-близкия преследвач и отклони острието на меча му от гърлото си, така че то се плъзна покрай ръката й, разсече наметалото й и от нея потече кръв. Тя се въртеше и риташе, още един от нападателите отхвръкна встрани. Но бяха твърде много, прекалено много, за да се изправи сама срещу тях. Тогава се появи Фавн, който нападна яростно, налетя с крехкото си телце срещу най-близкия нападател и заби нокти и зъби в него. Преследвачът зад него изостана, не беше сигурен какво е това, изненадан от внезапната поява на Дървесния пискун. Рен падна назад и с усилие се изправи на крака. Фавн! — опита се да му извика тя, но гърлото й беше свито и не можа да издаде нито звук. Преследвачът, който Фавн бе нападнал, яростно замахна и откъсна малкото му телце от лицето си, като го запрати на земята.

— Не! — изкрещя Рен и вдигна ръката, в която държеше Елфовите камъни. Фавн се удари в камъните на земята и преследвачът го стъпка с ботуша си. Чу се звук на счупени кости и пронизителен писък.

Рен Елеседил бе разтърсена от ярост, болка и отчаяние и от дълбините на този вихър от чувства избухна магията на Елфовите камъни. Тя избухна първо в нея, разкъса кожата на торбичката, проникна през пръстите и както вода през пясък. Магията стигна до преследвача, който бе стъпкал Фавн, и го погълна. Тя премина към останалите, които се опитваха да стигнат до нея, и се заби в тях. Те се сриваха на земята, сякаш бяха от хартия — като нарязани и слепени. После се разпиляха във въздуха, сякаш вдигнати от силен ураган. Някои минаха покрай нея, протегнаха ръце към Рен и я задърпаха. Други се вкопчиха в нея и искаха да я повалят. Но Рен беше отвъд тяхната сила, отвъд всякакви чувства, отвъд всичко освен Елфската магия, която бушуваше в нея. Тя бе станала оръдие на магията и не можеше да дойде на себе си, докато тази магия не бъде удовлетворена. Магията връхлетя върху онези, които се бяха вкопчили в нея, и ги откъсна заедно с парчета от дрехите й. Насочи се да ги унищожи и те изгоряха като есенни листа в пламъците й. Всичко това стана безшумно, всички думи бяха забравени, лицето на Рен бе изкривено като смъртна маска. Битката между Елфите и Федерацията бе скрита от погледа й като от червеникава мъгла. Рен не виждаше нищо освен собственото си полесражение. Преследвачите я нападаха и умираха в огнения взрив на магията на Елфовите камъни, а след тях оставаше само миризмата на пепел.