Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Той гледаше право към Уокър, когато другият отвори очи и така го стресна, че подскочи. Бледото лице в качулката се вдигна призрачнобяло и тънкото тяло потръпна.
— Жив е — промълви Мрачния чичо, когато дойде на себе си и погледна към тях. — Ример Дал и Шадуините са го затворили.
Бавно се изправи, сгърчен, сякаш му е студено. Другите се изправиха заедно с него, като си разменяха несигурни погледи. Мърко излезе от мрака.
— Какво видя? — нетърпеливо попита Кол. — Видение ли ти се яви?
Уокър Бо поклати глава. Разсеяно протегна ръка и погали едрата глава на Мърко, щом котаракът приближи да го подуши.
— Не, Кол. Използвах един Друидски способ и излязох от тялото си в духовна форма, за да вляза в крепостта на Шадуините. В този ми вид те не можеха лесно да ме усетят. Намерих Пар затворен в кулата. При него беше Ример Дал. Главният преследвач се опитва да убеди Пар да му позволи да го научи отново да овладее магията на песента-заклинание. Твърди, че самият Пар е Шадуин.
— Той му е казвал същото и преди — тихо каза Дамсон.
— Това е лъжа — заяви Кол. Но Уокър Бо поклати глава.
— А може би не е. Има нещо вярно в това. Долових го от думите му. Но истината ми убягва. Има и нещо друго, което не бе казано. Пар е объркан, ядосан и изплашен. Той е почти готов да приеме онова, което му говори Главният преследвач. Беше готов да му позволи да направи каквото иска.
— Не — прошепна Дамсън с пребледняло лице. Уокър дълбоко вдъхна нощния въздух.
— Не, наистина. Но на Пар не му остава много време. Силата му се изчерпва. Аз рискувах за малко и се намесих, за да не му позволя да приеме, и засега това няма да се случи. Но ние трябва бързо да стигнем до него. Ключът за унищожението на Шадуините е в Пар. Винаги е било така. Ример Дал не се интересува от нищо — той иска само едно: да спечели Пар. Той знае за моето завръщане, за завръщането на Рен, за това как многократно избягвахме от Шадуините. Той знае, че ние постепенно се приближаваме към него. Шадуините са заплашени, но той е насочил всичките си усилия към Пар. Пар е ключът. Ако го освободим от неговия страх от песента-заклинание, може би всички парчета на пъзела ще се наместят. Аланон ни изпрати да намерим талисманите и ние го направихме. Той ни изпрати да върнем Елфите и Паранор и ние сторихме и това. Притежаваме всичко необходимо, за да унищожим Шадуините; трябва само да разберем как да го използваме. Отговорът се крие тук.
Той се загледа към долината надолу през дърветата, където черният обелиск на Южното око се издигаше срещу хоризонта.
— Мечът на Шанара ще освободи Пар — заяви Кол и решително излезе напред. — Зная, че ще го освободи.
Уокър сякаш не го чу.
— Има и още нещо. Шадуините държат нещо заключено в подземието на крепостта, нещо живо, оковано от магията, уловено против волята му. Не зная какво е то, но чувствам, че е могъщо и трябва да намерим начин да го освободим, ако искаме да спечелим тази битка. Каквото и да е, Шадуините го охраняват там с цената на живота си. Стражите, които го пазят, са много силни.
Той се обърна отново към тях.
— Шадуините са Елфи по рождение и използват Елфската магия от вълшебните времена. Тяхната сила и слабост се крият в това. В известен смисъл Пар е може би един от тях, защото в жилите му тече Елфска кръв. Не мога да твърдя със сигурност, но мисля, че още не е решено в какво ще се превърне.
— Той никога няма да се обърне срещу нас — прошепна Дамсон и погледна настрани.
— Какво да правим, Уокър? — тихо попита Кол. Той държеше Меча на Шанара с двете си ръце и едрото му лице бе твърдо като гранит.
— Ще отидем да го намерим, Равнинецо — отвърна другият. — Тръгваме веднага, преди да е станало твърде късно.
— Не всички — бързо се намеси Морган и погледна към жените.
Уокър се обърна към него.
— Те са решили да дойдат, Планинецо.
Морган не отстъпваше. Не искаше Дамсон и Мати да се озоват в свърталището на Шадуините. Всички мъже притежаваха някаква магия, с която да могат да се предпазят, а жените — не. Това изглеждаше несправедливо.
— Не можете да тръгнете без мен — веднага се намеси Дамсон и той видя как Мати кимна в знак на съгласие.
— Прекалено е опасно — възпротиви се той. — Ние не можем да ви окажем помощ. Ще трябва да останете тук.
Те ядосано го изгледаха и той отвърна на погледите им. За миг никой нищо не каза, тримата стояха изправени един срещу друг на нокти в мрака и никой не смееше да се обади, за да не предизвика другите.
Тогава Уокър вдигна ръка и Дамсон и Мати се озоваха пред него. Със същия жест той изпрати Морган и Кол зад тях. Беше по-висок, отколкото Морган го помнеше, а също и по-едър, сякаш бе пораснал на ръст и наедрял. Това, разбира се, не беше възможно, но само му изглеждаше така. Сякаш побираше не само един човек. Изпълваше цялото пространство пред тях, едър и страшен, и в нощта наоколо им настана изведнъж тишина, изпълнена с очакване.