Талисманите на Шанара

— Докога ли ще стои така? — попита най-сетне Мати Ро.

Морган Лех поклати глава. Уокър Бо не се бе помръднал повече от час. Беше изпаднал в някакъв транс, в полусънно състояние. Седеше със затворени очи, загърнат в тъмното си наметало и дишането му бе бавно и едва доловимо. Беше им казал да стоят на пост и да чакат неговото завръщане. Не им беше казал къде отива. Всъщност не изглеждаше така, сякаш отива където и да било, но Морган знаеше, че не трябва да разпитва Мрачния чичо.

Бяха се събрали на място, покрито със смърч — високо над гората, от която нагоре се издигаха урвите на Рунската планина — Морган, Мати, Дамсон Рий, Кол Омсфорд и Уокър Бо. В мрака оттатък мястото, където чакаха, светеха бдителните очи на Мърко. Беше дълбока и тиха нощ, небето бе обвито в облаци от хоризонт до хоризонт, във въздуха се носеше свежият полъх на северния вятър. Бяха изминали пет дни, откакто Уокър бе намерил Морган и го бе спасил от обкръжилите го Шадуини. Измами тези тъмни създания, като обгърна един от тях с образа на Морган и остави другите да го разкъсат на парчета. Шадуините останаха доволни, че нападателят, когото преследваха, е унищожен и се върнаха обратно в Южното око. Вчера Равнинеца и неговите спасителки отново се появиха и прекосиха Езерото Дъга с един малък сал. Уокър и Морган ги пресрещнаха в устието на Мермидон и ги доведоха тук.

— Какво прави той, според вас? — запита настойчиво Мати. В гласа й се долавяше тревога и безпокойство.

— Не зная — призна си Морган.

Той се наведе, за да погледне по-отблизо, но веднага се дръпна, като чу ръмженето на Мърко. Погледна към Мати и сви рамене. Другите двама седяха мълчаливи и лицата им бяха скрити в мрака. Починаха, нахраниха се малко по-добре, отколкото преди, но всички бяха изтощени емоционално и физически от дългата битка, която трябваше да водят, за да запазят живота си. Онова, което им даваше сили да продължат, беше общата им решимост да намерят Пар Омсфорд и фактът, че според Уокър Бо бяха към края на пътя, започнал от Рога на пъкъла.

— Той търси Пар — неочаквано каза Дамсон. Шепотът й отекна в тишината.

— Да, разбира се. Той проследи втората следа на Халката към Южното око, за да провери дали Равнинеца е затворен там.

Кол беше сигурен, че брат му е в ръцете на Шадуините и всички започваха вече да се убеждават в това. Но Морган имаше чувството, че Уокър търси и още нещо. Засега не искаше да говори за това, пазеше го в тайна от предпазливост. Знаеше нещо, което още не им казваше, но така беше с всички Друиди, а сега Уокър беше Друид. Морган си пое дълбоко дъх и се отпусна, загледан в тъмнината. Колко странно. Уокър Бо бе станал точно това, от което на времето се ужасяваше. Кой би могъл да повярва? Но нали всички бяха дошли от други светове, различни от този, мислеше си той философски. Всички бяха живели различен живот.