Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
През цялото време Ример Дал продължаваше да идва при него, да говори с него, да му предлага помощта си. Знаел колко му е тежко, уверяваше той Равнинеца. Разбирал диктата на магията. Отново и отново предупреждаваше Пар, че трябва да приеме онова, което е, и да направи необходимите стъпки, за да се съхрани. В противен случай с него е свършено.
Черният силует застана до Пар и за миг той изпита желание да се прислони зад тъмната сила на другия. Поривът бе толкова силен, че той прехапа устни, за да се въздържи.
— Чуй ме Пар, — настояваше шепнещият глас, тих и упорит. — Тези създания в Шахтата на Тирс на времето са били като тебе. Притежавали са магия — не толкова силна като твоята, но реална като нея. Отрекли са се от себе си. Ние се опитахме да им помогнем — поне на тези, които можахме да открием. Подтикнахме ги да приемат, че са Шадуини и да се възползват от помощта, която можем да им предложим. Но те отказаха.
Главният преследвач сложи ръка на рамото на Пар и той се отдръпна. Ръката не помръдна.
— Федерацията ги намери всичките един по един, отведе ги в Тирс и ги хвърли в Шахтата, затворени като животни в клетка. Унищожи ги. Заключени в мрака, лишени от надежда и разум, те станаха лесни жертви. Магията ги овладя и ги превърна в чудовищата, които ти си видял. Сега те водят едно ужасно съществуване. Ние, Шадуините, можем да се движим между тях, защото ги разбираме. Но те никога вече няма да бъдат свободни и Федерацията ще ги държи там, докато умрат.
Не, мислеше си Пар. Не ти вярвам. Не ти вярвам.
Ала не беше сигурен, както не беше сигурен в нищо напоследък. Беше преживял твърде много, за да бъде сигурен. Знаеше, че някаква магия го унищожава, но не беше сигурен каква. Решен беше да се държи, докато разбере, но нямаше особен напредък. Беше затворен като онези създания в Шахтата и макар че Ример Дал многократно му предлагаше помощ, не искаше да приеме, че тъкмо помощта на Главния преследвач е онова, от което се нуждае.
Демони се виеха пред очите му, чудовища със свирепи очи, които го измъчваха, надсмиваха му се и се отдръпваха. Те го преследваха навсякъде. Живееха в него като паразити. Пораждаше ги магията. Магията им даваше живот.
Долу в недрата на Южното око тътенът продължаваше да бие, равномерен и неизкореним.
Пар се дръпна от прозореца и от докосването на едрия мъж. Искаше му се да зарови лице в ръцете си. Искаше му се да плаче и да вие. Но беше решил нищо да не показва и държеше да изпълни това си обещание. Толкова много неща преживях, мислеше си той. Толкова много, че му се искаше да не е жив. Някои преживявания започваха да избледняват и да се превръщат в смътни спомени, изчезващи в мъглата на объркването. Част от преживяното оставаше като тръпчив вкус в устата. Всичко в него се въртеше като облаци във вихъра на вятъра, променяше формите си и не оставаше едно и също нито за миг.
— Трябва да ми позволиш да ти помогна — шепнеше Ример Дал и в гласа му звучеше настойчивост, която Пар не можеше да пренебрегне. — Не допускай това да ти се случи, Пар. Погрижи се за себе си. Моля и Трябва да го направиш. Ти достатъчно дълго устоя сам. Магията е огромен товар. Не можеш да продължиш да го носиш самичък.
Едрите ръце хванаха раменете му още веднъж, като го държаха здраво и го изпълваха със сила.
И в този миг Пар почувства как цялата му решителност го напусна, как се разби и разсипа като отломки счупено стъкло. Беше твърде уморен. Нуждаеше се от нечия помощ. Чиято и да е. Не можеше да продължи. Демоните зловещо шепнеха. Очите им блестяха очаквателно. Той напразно се опитваше да ги прогони, те само му се надсмиваха. Яростно им изскърца със зъби. Магията започна да се надига в него и той положи усилие да я потисне.
— Позволи ми да ти помогна, Пар — умоляваше го Ример Дал, като продължаваше да го държи. — Това няма да трае повече от миг. Нали помниш? Позволи ми да проникна в теб, само колкото да видя къде те заплашва магията. Позволи ми да ти помогна да намериш защитата, от която се нуждаеш.
Стига с този Аланон, стига с тези Друиди и техните предупреждения. Край на всичко. Къде са сега тези, които казаха, че ще ми помогнат, когато се нуждая? Всичко свърши. Всички изчезнаха. Дори и Кол. Толкова съм уморен.