Окото на голема
- Автор: Страуд Джонатан
- Серия: Трилогия за Бартимеус #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на голема». Краткое содержание книги:
— Спомена нещо по въпроса. Моля, бъдете кратка.
— Да, сър. От няколко дни наблюдаваме действията на Джон Мандрейк. Няколко дребни несъответствия в последните му задачи ни поставиха нащрек: той демонстрира известна съмнителност и непоследователност в действията си.
— Протестирам! — Натаниел я прекъсна колкото можа по-любезно. — Моят демон унищожи избягалия африт — едва ли мога да бъда обвинен, че съм съмнителен.
Господин Девъро вдигна ръка.
— Да, да, Мандрейк. Ще имаш възможност да говориш. Междувременно, моля, мълчи.
Джейн Фарар прочисти гърлото си.
— Ако мога да кажа по-подробно, сър: през последните няколко дни Мандрейк на няколко пъти предприе самостоятелни пътувания из Лондон, по време на криза, когато от всички магьосници се искаше да останат в Уестминстър в очакване на заповеди. Този следобед, когато той отново тръгна тайно, ние изпратихме след него няколко наблюдателни сфери. Проследихме го до една къща в Източен Лондон, където се срещна с демона си и този непривлекателен младеж. Те се установиха там, очевидно чакайки някого. Решихме да разположим офицери от нощната полиция наблизо. Късно същата вечер едно момиче се приближи към къщата; спряна от нашите офицери, тя оказа съпротива при ареста. Беше тежковъоръжена: при борбата бяха убити двама мъже, а четирима бяха ранени. Все пак нашите полицаи щяха да я заловят, ако не се бе появил демонът на господин Мандрейк и не бе помогнал на заподозряната да избяга. В този момент реших, че съм длъжна да арестувам господин Мандрейк.
Министър-председателят отпи малко вода.
— Това момиче? Коя е тя?
— Смятаме, че е член на съпротивата, сър, оцеляла от нападението на абатството. Ясно е, че господин Мандрейк е бил във връзка с нея от известно време. Естествено, той й помогна да избяга от правосъдието. Счетох, че е правилно въпросът да бъде изложен на вниманието ви.
— Така е. — Черните очи на господин Девъро преминаха бегло по Натаниел. — Когато силите ви попаднаха на нея, момичето носеше ли жезъла на Гладстон?
Джейн Фарар сви устни.
— Не, сър, не го носеше.
— Моля, сър, може ли…
— Не може, Мандрейк. Хенри, имаш ли някакъв коментар?
Началникът на полицията се местеше неспокойно на мястото си; сега той се наведе напред, поставяйки големите си дебели ръце с дланите върху масата. Завъртя бавно глава на двете страни, оглеждайки министрите един по един.
— От известно време имам съмнения за това момче, Рупърт — започна той. — Когато го видях за първи път, си казах: „Този Мандрейк определено е талантлив и изглежда продуктивен — но и тиха вода, в него има нещо необяснимо“. Е, всички ние знаем неговата амбиция, как като червей си проправи път към привързаността на бедната Джесика, как тя му даде власт във „Вътрешни работи“ на забележително млада възраст. И каква беше основната му задача там? Да се пребори със съпротивата, да я унищожи, ако е възможно, и да направи от улиците едно по-безопасно за нас място. Какво се случи през последните месеци? Съпротивата ставаше от силна по-силна, а тяхната терористична кампания достигна своята кулминация в обира на гробницата на основателя. Безобразията, които извършиха, нямат край: Британския музей, търговските центрове на „Пикадили“, Националната галерия — всички те бяха нападнати и от никого не бе потърсена отговорност.
Натаниел пристъпи напред ядосано.
— Както съм казвал много пъти, те нямаха нищо общо с…
Във въздуха пред него се материализира маслиненозелена лента желатиново вещество и се изви плътно около главата му, задушавайки го болезнено. Господин Мортенсен свали ръката си.
— Продължете, Дювал — каза той.
— Благодаря. — Началникът на полицията махна с ръка. — И така. Първоначално госпожица Фарар и аз приехме, че тази липса на успех е просто елементарна липса на компетентност от страна на Мандрейк. После започнахме да се чудим: възможно ли беше да има и още нещо? Възможно ли беше този талантлив и амбициозен младеж да е част от нещо по-страшно? Започнахме да го държим под око. След разрушението на музея, той отиде на тайно пътуване до Прага, където — въпреки че ходовете му са малко несигурни, — смятаме, че се е срещнал с чужди магьосници. Да, с основание ахкате, госпожо Малбинди! Кой знае какви щети може да е нанесло това момче, какви тайни може да е издало. И най-накрая един от най-добрите ни шпиони в Прага — човек, който ни е служил добре в продължение на много години, — бе убит по време на посещението на Мандрейк.
При тези думи много от министрите започнаха да мърморят ниско. Господин Дювал забарабани по масата с подобните си на каменни плочи пръсти.
— Мандрейк настойчиво предлагаше една невероятна история за нападенията в Лондон, твърдеше, че голем — да, правилно чухте, госпожо Малбинди, голем — може да стои зад тях. Колкото и нелепо да е това, той явно доста лесно е баламосал бедната Джесика, а историята за голема послужи като оправдание за посещението му в Прага. Върна се без доказателство за налудничавите си предположения и — както току-що чухме — е бил хванат да общува със съпротивата и да се съпротивлява на полицията. Достатъчно ясно е, че иска жезъла на Гладстон; а може би поначало точно той е насочвал предателите към гробницата. Предлагам незабавно да ескортираме господин Мандрейк до Тауър за подходящ разпит. Всъщност, предлагам да се погрижа за това лично.