Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Кой от вас тук е подофицерът Фукс? — попита Швейк, след като най-сетне ги откри.

Като видя, че го търси някакъв обикновен пехотинец, подофицерът Фукс не намери за уместно даже да се обади.

— Хай да му се не види — каза Швейк, — колко време ще питам още? Къде е подофицерът Фукс?

Подофицерът Фукс се изстъпи и с достойнство започна да псува по всевъзможен начин. Той не бил никакъв подофицер, а господин подофицер, не бивало да се казва: „Къде е подофицерът?“, а: „Моля, разрешете да доложа, къде е господин подофицерът?“ В неговия взвод, щом някой пропуснел да каже: „Ich melde gehorsam!“391, той веднага го цапвал по устата.

— По-полека — спокойно каза Швейк, — вдигайте се веднага и идете в бараката. Вземете десет души и с тях laufschritt към склада, да получите консервите на ротата.

Подофицерът Фукс бе толкова изненадан, че можа да каже само:

— Какво?

— Никакво „какво“ — отговори Швейк, — аз съм ординарец на единайсета бойна рота и тъкмо преди малко говорих по телефона с поручик Лукаш. И той каза: „laufschritt с десет души към склада.“ Ако не отидете, господин подофицер, веднага ще се върна на телефона. Господин поручикът изрично изяви желание вие да идете. Изобщо излишно е да се говори. „Телефонният разговор — казва поручик Лукаш — трябва да бъде кратък и ясен. Като се каже, подофицерът Фукс отива, значи, той ще иде. Заповедта на командира, това да не са празни приказки по телефона, когато каним някого на обед. В казармата особено във военно време и най-малкото забавяне е престъпление. Ако подофицерът Фукс не тръгне веднага, щом му съобщите, телефонирайте ми и тогава вече аз ще се разправям с него. От подофицера Фукс няма да остане и помен.“ Ехеее, не го познавате вие господин поручика.

Швейк тържествуващо изгледа подофицерите, които наистина бяха изненадани и подтиснати от държането му.

Подофицерът Фукс измърмори нещо неразбрано и с бърза крачка се отдалечи. Швейк извика след него:

— Да телефонирам ли на поручика, че всичко е наред?

— Ей сега вземам десет пехотинки и отивам в склада — извика откъм бараката подофицерът Фукс и Швейк, без да каже дума повече, се отдалечи от групата подофицери, които бяха не по-малко изненадани от подофицера Фукс.

— Започва се — каза дребният кандидат-подофицер Блажек, — ще се дигаме.

Когато Швейк се върна в канцеларията на единадесета рота, той нямаше време да запали лулата си, тъй като телефонът отново иззвъня. С Швейк говореше пак поручик Лукаш.

— Къде скитате, Швейк? Вече за трети път звъня, а никой не се обажда.

— Ходих да ги търся, господин поручик.

— Отидоха ли вече?