Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Качи се на автобус № 66, за да се прибере. При площад Медобрярплатсен видя една жена, която чакаше автобуса. В началото не я позна, но нещо подсъзнателно я накара да я погледне още веднъж и тогава разпозна в нея Ирене Флемстрьом, финансов асистент в „Милтън Секюрити“. Имаше нова, по-модерна прическа. Лисбет се измъкна дискретно от автобуса, когато Флемстрьом се качи. Огледа се внимателно наоколо, търсейки лица на познати. Мина покрай „Буфилс Боге“[74], стигна до гара „Сьодра сташун“ и се качи на влака в северна посока.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР СОНЯ МУДИГ се здрависа с Ерика Бергер, която веднага ѝ предложи кафе. След като взеха напитката от малката кухня, Мудиг откри, че там нямаше нито една нормална чаша. Всичките бяха рекламни – на различни политически партии, професионални организации и предприятия.
– Събрали сме ги по време на избори и интервюта – обясни Ерика Бергер и ѝ подаде чаша с логото на младежката организация на Либералната партия.
Соня Мудиг прекара три часа край бюрото на Даг Свенсон. Редакционният секретар Малин Ериксон ѝ помогна да разбере същността на книгата и статиите на журналиста, както и да се ориентира в материалите от проучванията му. Соня Мудиг се удиви от техния обем. Разследването бе ударило на камък, тъй като личният компютър на Даг Свенсон беше изчезнал и нямаше как да се запознаят с работата му. Оказа се, че копия на по-голямата част от материалите му през цялото това време са се съхранявали в офиса на „Милениум“.
Микаел Блумквист го нямаше в редакцията, но Ерика Бергер предостави на Соня Мудиг списък с материалите, които бе прибрал от бюрото на Даг Свенсон – те до един бяха свързани със самоличността на източниците. Накрая Мудиг се обади на Бублански да му докладва как стоят нещата. Взеха решение всичко, което се съдържа в бюрото на Даг Свенсон (включително работният му компютър в „Милениум“), да бъде иззето за целите на разследването. Ръководителят на предварителното разследване щеше да дойде пак, ако им потрябваше още нещо. След това Соня Мудиг състави протокол за конфискация, а Хенри Кортез ѝ помогна да свали нещата до колата си.
В ПОНЕДЕЛНИК ВЕЧЕРТА МИКАЕЛ се чувстваше силно обезсърчен. От началото на миналата седмица бе успял да се свърже с десет от лицата, които Даг Свенсон възнамеряваше да изобличи. Всички те бяха неспокойни, разстроени и шокирани. Установи, че средният им годишен доход е около 400 000 крони. Бяха жалка група уплашени мъже.
При нито един от разговорите обаче не усети да крият каквото и да било във връзка с убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман. Повечето от хората, с които бе разговарял, знаеха, че евентуалното споменаване на имената им във връзка с убийствата единствено би им навредило по време на медийната атака, която ги очакваше.
Микаел включи компютъра си и провери дали не е получил още нещо от Лисбет. Нямаше нови писма. За сметка на това в последното си писмо Лисбет заявяваше, че клиентите на проститутките не представляват интерес и следователно той само си губи времето. Наруга я с думи, които Ерика Бергер би определила като сексистки. Беше гладен, но нямаше желание да готви. Освен това не бе пазарувал от две седмици, като се изключат посещенията на кварталния магазин за мляко. Облече си сакото и се отправи към гръцката таверна на Хорнсгатан, където си поръча агнешко на грил.
ЛИСБЕТ САЛАНДЕР първо огледа входа, а след това направи две дискретни обиколки около съседните здания. Те представляваха невисоки жилищни сгради и това не я устройваше напълно. Журналистът Пер-Оке Сандстрьом живееше в ъглов апартамент на третия етаж, който се явяваше и последен. Стълбите обаче продължаваха нагоре до вратата на тавана. Това бе добре.
Проблемът, разбира се, беше, че нито един от прозорците в апартамента не светеше, което означаваше, че собственикът му го няма вкъщи.
Тя се разходи до една пицария на няколко пресечки от сградата, където си поръча пица „Хавай“ и се настани в един ъгъл, за да прочете вечерната преса. Малко преди девет си купи кафе лате от „Пресбюрон“ и се върна до въпросната жилищна сграда. В апартамента все още беше тъмно. Качи се по стълбите и седна на таванската площадка, от която се виждаше апартаментът на Пер-Оке Сандстрьом. Пиеше кафе и чакаше.
КРИМИНАЛЕН ИНСПЕКТОР ХАНС ФАСТЕ най-накрая успя да открие Сила Норен, 28-годишна, която оглавяваше сатанинската група „Ивъл Фингърс“, в студиото „Рийсънт Траш Рекордс“, помещаващо се в една индустриална сграда в Елвшьо. Срещата им прерасна в културен сблъсък, почти като този на португалците с карибските индианци.