Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Винге бе уволнен, след като в разговор с областния управител на Норботен, Рагнар Ласианти, заявил, че Улоф Палме е бил руски шпионин. Това изявление бе последвано от аферата „ИБ“[69], „Холмер“[70] и „Пощальона“[71] и убийството на Палме – скандалите следваха един след друг. Микаел нямаше никаква представа каква роля, ако изобщо имаше такава, бе играл Гунар Бьорк в тайната полиция през последните трийсет години. За кариерата на Бьорк между 1970 и 1985 г. не се знаеше нищо. Нищо чудно впрочем, като се има предвид, че ставаше дума за Сепо, чиято дейност бе секретна. Може да е острил моливи в някой килер или да е бил таен агент в Китай. Второто бе твърде малко вероятно.
През октомври 1985 г. Бьорк е изпратен във Вашингтон, където служи в шведското посолство в продължение на две години. През 1988-а се връща на работа в Сепо, Стокхолм. През 1996 г. става публична личност, защото бива избран за заместник-началник на отдела за чуждестранни граждани. Микаел не знаеше почти нищо за естеството на служебните му задължения. След 1996 г. Бьорк на няколко пъти прави изявления пред медиите във връзка с екстрадирането на някой и друг подозрителен арабин. През 1998 г. привлича медийното внимание към себе си с екстрадирането на няколко иракски дипломати от страната.
„Какво общо има всичко това с Лисбет Саландер и убийствата на Даг и Мия? Вероятно нищо.“
Но Гунар Бьорк знаеше нещо за Зала.
Следователно трябваше да има връзка.
ЕРИКА БЕРГЕР НЕ БЕ КАЗАЛА на никого, дори и на съпруга си, от когото по принцип нямаше тайни, че възнамерява да започне работа в „Свенска Морон-Постен“ – прословутия „Голям дракон“. Оставаше ѝ около месец в „Милениум“. Чувстваше се неспокойна. Знаеше, че времето бързо ще отлети и скоро ще настъпи последният ѝ ден като главен редактор.
Гризеше я безпокойство и по отношение на Микаел. Бе прочела последното му електронно писмо с тревога. Разпознаваше признаците. Работеше по случая със същата упоритост, която го бе накарала да се закотви в Хедестад преди две години, и със същата обсебеност, с която се бе нахвърлил върху Венерстрьом. От Велики четвъртък насам за него съществуваше само една цел – да открие кой е убил Даг и Мия и по някакъв начин да оневини Лисбет Саландер.
Въпреки че напълно подкрепяше амбицията му – Даг и Мия бяха и нейни приятели, – Микаел притежаваше една черта, която тя не харесваше. Ставаше безскрупулен, когато му замиришеше на кръв.
В мига, в който ѝ се обади предния ден и ѝ разказа как е предизвикал Бублански и е започнал да мери сили с него като някой каубой мачо, Ерика разбра, че преследването на Лисбет Саландер ще го погълне напълно за неопределено време. Знаеше от опит, че няма да е възможно да се общува с него, докато не намери разрешение на проблема. Щеше да бъде обладаван ту от егоизъм, ту от депресия. И вероятно щеше да поеме рискове, които със сигурност бяха напълно ненужни.
А и Лисбет Саландер. Ерика я бе срещала само веднъж и знаеше твърде малко за странното момиче, за да може да сподели убедеността на Микаел в невинността ѝ. Ами ако Бублански се окажеше прав? Ами ако беше виновна? Ами ако Микаел успееше да я открие и се озовеше пред психопатка, въоръжена с огнестрелно оръжие?
Изненадващото обаждане на Паоло Роберто тази сутрин също бе допринесло за безпокойството ѝ. Добре беше, разбира се, че не само Микаел е на страната на Лисбет, но и Паоло Роберто бе един проклет мачо.
Освен това трябваше да си намери заместник, който да застане начело на „Милениум“. Времето ѝ изтичаше. Чудеше се дали да не се обади на Кристер Малм и да обсъди нещата с него, но осъзна, че не бива да го информира, ако не възнамерява да каже и на Микаел.
Микаел бе невероятен репортер, но щеше да е пълен провал като главен редактор. В това отношение Кристер беше по-подходящ! Кристер, да, но дали щеше да приеме предложението? Малин бе твърде млада и несигурна. Моника Нилсон – самовлюбена. Хенри Кортез – добър репортер, но прекалено млад и неопитен. На Лоти Карим ѝ липсваше кураж. А и не бе сигурна дали Микаел и Кристер биха приели външен човек.
Пълна бъркотия.
Не така искаше да приключи дългогодишната си работа в „Милениум“.
В НЕДЕЛЯ ВЕЧЕРТА Лисбет Саландер отново пусна „Асфикция 1.3“ и проникна в огледалното копие на твърдия диск „МикБлум/Лаптоп“. Констатира, че компютърът му в момента не е свързан с интернет, и отдели малко време, за да прочете новите документи от последните два дни.
Запозна се с дневника, в който Микаел нанасяше информацията по разследването си, и се зачуди дали той не го води толкова подробно заради нея и как би могла да го тълкува в такъв случай. Той, разбира се, знаеше, че тя прониква в компютъра му, и следователно най-естественото предположение бе, че Микаел иска тя да прочете всичко, което пише. Въпросът бе какво не пише. Тъй като знаеше, че тя има достъп до компютъра му, би могъл да манипулира потока от информация. Лисбет забеляза мимоходом, че явно не бе постигнал много повече от това да предизвика Бублански на дуел за установяването на евентуалната ѝ невинност. Кой знае защо, това я подразни. Микаел Блумквист основаваше изводите си на чувства, а не на факти. „Наивен глупак.“