Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
На Соня Мудиг ѝ идеше да му каже няколко думи, но се въздържа, просто вдигна рамене и се изправи.
– Добре. Значи си изяснихме отношенията.
– Изяснихме си отношенията. Вярвай ми, няма да се задържиш дълго тук.
Соня Мудиг затвори вратата след себе си по-силно, отколкото възнамеряваше. „Не позволявай на този проклет задник да те дразни!“ Слезе до гаража и се качи в колата си. Ханс Фасте се усмихна доволно на затръшнатата врата.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ТОКУ-ЩО се бе прибрал, когато телефонът му иззвъня.
– Здравей, Малин е. Можеш ли да говориш?
– Разбира се.
– Вчера ми хрумна нещо.
– Казвай.
– Четях изрезките със статии за Саландер, които пазим в редакцията, и открих онзи голям репортаж за психиатричното ѝ лечение.
– И?
– Може би няма връзка, но се чудя защо в биографията ѝ има такава голяма дупка.
– Дупка?
– Да. Публикувани са безброй детайли за кавгите, в които е била забъркана в училище, със съученици и учители и така нататък.
– Спомням си. Някаква учителка от основното училище казала, че се е страхувала от Лисбет.
– Биргита Миос.
– Точно така.
– Има малко информация и за престоя на Лисбет в детска психиатрична клиника. Както и множество подробности от живота ѝ в различни приемни семейства през юношеските ѝ години, за побоя на „Гамла стан“ и т.н.
– Да. Какво искаш да ми кажеш?
– Приета е в психиатрията малко преди да навърши тринайсет.
– Да.
– Но във вестниците няма нито дума за причините за това.
Микаел помълча известно време.
– Искаш да кажеш, че…
– Искам да кажа, че ако едно дванайсетгодишно момиче е прието в психиатрично заведение, то трябва да се е случило нещо, което да е довело до въпросната мярка. В случая на Лисбет вероятно става въпрос за някакъв ужасен пристъп, който би трябвало да е упоменат в биографията ѝ. Липсва обаче каквото и да било обяснение.
Микаел сбърчи вежди.
– Малин, от сигурен източник знам, че е имало полицейско разследване срещу Лисбет през февруари 1991 г., когато е била на дванайсет години. Но го няма в регистъра. Точно мислех да те помоля да го изровиш.
– Ако е имало разследване, трябва да е регистрирано. Всичко друго би било нарушение на закона. Наистина ли си проверил?
– Не, но източникът ми твърди, че го няма в регистъра.
Малин помълча една секунда.
– Колко добър е източникът ти?
– Много добър.
Малин отново помълча малко. С Микаел достигнаха едновременно до едно и също заключение.
– Сепо – рече Малин.
– Бьорк – каза Микаел.
ГЛАВА ДВАЙСЕТ И ЧЕТВЪРТА Вторник, 5 април
ПЕР-ОКЕ САНДСТРЬОМ, журналист на свободна практика, 47-годишен, се прибра в апартамента си в Сулна малко преди полунощ. Бе подпийнал и усещаше лека паника, загнездила се като буца в стомаха му. Беше прекарал деня в отчаяно бездействие. Пер-Оке Сандстрьом чисто и просто се страхуваше.
Скоро щяха да станат две седмици от убийството на Даг Свенсон в Еншеде. През онази вечер Сандстрьом изгледа озадачен телевизионните новини. И усети смесица от облекчение и надежда – Свенсон беше мъртъв и книгата за трафика на секс робини, в която възнамеряваше да го изобличи като престъпник, вероятно никога нямаше да излезе на пазара. „По дяволите, преспах само с една малолетна курва и затънах в калта.“
Мразеше Даг Свенсон. Беше го умолявал, бе пълзял в краката на тази проклета свиня.
В деня на убийството го облада твърде голяма еуфория, за да може да мисли ясно. Отдаде се на размисъл едва на следващия ден. Ако Даг Свенсон работеше върху книга, в която той самият бе представен като изнасилвач с педофилски наклонности, имаше известна вероятност полицията да започне да разследва невинните му простъпки. Мили боже!… Можеха да го заподозрат в убийство.
Паниката му леко намаля, когато лицето на Лисбет Саландер се появи на първите страници на всички вестници в страната. „Коя, по дяволите, е Лисбет Саландер?“ Никога не бе чувал за нея. Полицията обаче очевидно я смяташе за главен заподозрян, а според изказванията на прокурора убийствата скоро щяха да бъдат разкрити. Току-виж му се разминало. От личен опит обаче знаеше, че журналистите пазят документацията и записките си. „Милениум“. Проклет боклучав вестник с незаслужено добро име. И те са като всички други. Ровят се и създават проблеми на хората.“
Нямаше представа докъде бе стигнал Свенсон в работата по книгата си. Нямаше представа какво знаят, а и не можеше никого да попита. Имаше чувството, че се намира в състояние на безтегловност.
През изминалата седмица го обземаше ту паника, ту еуфория. Полицията не го бе потърсила – ако имаше късмет, щеше да отърве кожата. В противен случай с живота му бе свършено.