Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Отговорът се появи около три часа по-късно.
„Можеш да забравиш клиентелата. Зала е ключът в случая. И един рус великан. Полицейското разследване представлява интерес, защото някой се опитва да го запази в тайна. Това не може да е случайно.“
ПРОКУРОР ЕКСТРЬОМ БЕШЕ в лошо настроение, когато събра екипа на Бублански на изповед в понеделник. Вече цяла седмица издирваха идентифициран заподозрян със специфичен външен вид, но все още нямаше никакъв резултат. Екстрьом се ядоса още повече, когато Кърт Свенсон, който бе дежурил през уикенда, му съобщи за последния развой на събитията.
– Незаконно нахлуване? – възкликна Екстрьом с искрено удивление.
– Съседът се обади в неделя вечерта, след като забелязал, че полицейската лента на вратата на Бюрман е разрязана. Отидох да проверя.
– И какво откри?
– Лентата бе срязана на три места. Вероятно с ножче за бръснене или джобно ножче. Разрезите бяха доста прецизни. Трудно се забелязваха.
– Дали не е било влизане с взлом? Има мародери, които се занимават само с мъртъвци…
– Не е това. Огледах целия апартамент. Всички ценни предмети, телевизор, видео и т.н., си бяха на мястото. За сметка на това обаче ключът за колата на Бюрман лежеше на кухненската маса.
– Автомобилният ключ? – учуди се Екстрьом.
– Йеркер Холмберг бе в апартамента в сряда, за да провери още веднъж дали не сме пропуснали нещо. Освен всичко друго е огледал и колата. Кълне се, че на кухненската маса не е имало никакъв ключ, когато е излязъл от апартамента и го е запечатал с лентата.
– Възможно ли е да е забравил да прибере ключа? Няма безгрешни хора.
– Холмберг не е използвал този ключ, а копието от връзката на Бюрман, което конфискувахме.
Бублански се почеса по брадичката.
– Значи не става дума за обикновен взлом.
– Явно не. Някой е душил в апартамента на Бюрман. Трябва да се е случило между сряда и неделя вечерта, когато съседът е забелязал разрязаната лента.
– С други думи, някой е търсел нещо… Йеркер?
– В апартамента няма нищо важно, което вече да не сме конфискували.
– Поне доколкото знаем. Мотивът за убийствата все още е доста неясен. Изходихме от факта, че Саландер е психопатка, но дори и психопатите имат нужда от мотив.
– Някакви предположения?
– Не знам. Някой е отделил време да рови в апартамента на Бюрман. Трябва да намерим отговора на два въпроса. Кой? И защо? Какво сме пропуснали?
В стаята настъпи кратко мълчание.
– Йеркер…
Йеркер Холмберг въздъхна отчаяно.
– Добре. Ще отида да огледам апартамента на Бюрман отново. Под лупа.
В ПОНЕДЕЛНИК ЛИСБЕТ САЛАНДЕР се събуди в единайсет часа. Остана да се излежава още около половин час, след което стана от леглото, зареди кафеварката и се пъхна под душа. Когато приключи с тоалета си, направи два сандвича и седна пред компютъра, за да провери новостите в компютъра на прокурор Екстрьом и за да прочете интернет страниците на няколко вестника. Отбеляза, че интересът към убийствата в Еншеде е понамалял. След това отвори папката на Даг Свенсон, съдържаща материалите от проучването му, и прочете внимателно бележките след разговора с журналиста Пер-Оке Сандстрьом, който бе работил за секс мафията и знаеше нещо за Зала. Когато приключи, си наля още кафе, седна в прозоречната ниша и се замисли.
В четири часа вече знаеше как да постъпи.
Трябваха ѝ пари. Разполагаше с три кредитни карти. Една от тях, на името на Лисбет Саландер, на практика беше неизползваема. Другата принадлежеше на Ирене Несер, но Лисбет избягваше да пазарува с нея, защото в такъв случай трябваше да се легитимира с паспорта на норвежката, което криеше известен риск. Титуляр на последната карта беше „Уасп Ентърпрайзис“. В свързаната с нея банкова сметка имаше 10 милиона крони, а освен това можеше да се захранва и по интернет. Всеки можеше да използва въпросната карта, но отново трябваше да се легитимира.
Лисбет отиде в кухнята, отвори един буркан за сладко и извади отвътре пачка банкноти. Разполагаше с 950 крони в брой, което бе изключително малко. За щастие обаче имаше и 1800 американски долара, които събираха прах, откакто се бе върнала в Швеция. Можеше да ги обмени анонимно във всяко бюро „Форекс“[73]. Това променяше нещата.
Сложи си перуката, с която се превръщаше в Ирене Несер, облече се елегантно, взе в една раница резервен комплект дрехи и кутия с театрален грим. След това се отправи на втората си експедиция навън. Разходи се до улица Фолкунгагатан и продължи до Ерштагатан, където влезе в магазина „Ватскибютикен“ точно преди работното му време да приключи. Купи изолирбанд, макара и лебедка с осем метра памучно корабно въже.