Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Разбирам. Надявате се да може да ни отведе до Саландер.
– Когато полицията разговаря с нея, тя каза, че няма никаква представа къде се намира Лисбет. Но си струва да опитаме.
– Дайте ми номера ѝ. Ще я потърся.
Микаел му даде номера и адреса ѝ на Лундагатан.
ГУНАР БЬОРК ПРЕКАРА уикенда в размисъл върху положението си. Бъдещето му бе поставено на карта и трябваше да изиграе ходовете си по най-добрия начин.
Микаел Блумквист бе проклета свиня. Бьорк се питаше дали би могъл да го убеди да премълчи факта, че се е възползвал от услугите на тези тъпи момичета. Постъпката му беше подсъдна, не се съмняваше, че ще загуби и работата си. Вестниците щяха да го разкъсат на парчета. Спецполицай, който се възползва от малолетни проститутки… Защо ли гадните курви не бяха по-големи!
Ако продължеше да бездейства, сам подписваше смъртната си присъда. Бе постъпил умно, като не каза нищо на Микаел Блумквист. Наблюдаваше внимателно лицето му и забеляза реакцията му. Блумквист отчаяно търсеше информация. Но щеше да му се наложи да плати. А цената беше мълчание. Това бе единственият изход.
Зала щеше да промени хода на цялото разследване.
Даг Свенсон беше по следите на Зала. Бюрман също бе търсил Зала. И инспектор Бьорк беше единственият, който знаеше за съществуващата връзка между Бюрман и Зала. Това на практика означаваше, че Зала може да бъде свързан както със събитията в Еншеде, така и с тези край Оденплан.
Обаче изникваше още един проблем пред бъдещото благополучие на Гунар Бьорк. Именно той бе дал на Бюрман информация за Залаченко като на приятел, без да се замисли, че тя все още е засекретена. Съвсем дребна, но въпреки това подсъдна простъпка.
Освен това след посещението на Микаел Блумквист в петък бе извършил още едно престъпление. Всеки полицай, притежаващ информация за някое разследване на убийство, бе длъжен веднага да я предостави на колегите си. Но ако предоставеше информацията на Бублански или на прокурор Екстрьом, автоматично щеше да разкрие и своето участие. Не в историята с курвите, а в тази със Залаченко.
В събота посети набързо работното си място на Кунгсхолмен. Извади всички стари документи за Залаченко и ги прочете. Той самият бе писал докладите, но преди доста години. Първите бяха отпреди трийсет години. Най-новият – отпреди десет.
Залаченко.
Голям дявол беше.
Зала.
Гунар Бьорк сам бе отбелязал прякора му в разследването си, но не си спомняше някога да го беше използвал.
Но връзката бе очевидна. С Еншеде. С Бюрман. И със Саландер.
Гунар Бьорк размишляваше. Все още не разбираше как бяха навързани събитията едно с друго, но мислеше, че знае защо Лисбет Саландер бе отишла до Еншеде. Лесно можеше да си представи, че е изпаднала в ярост и е убила Даг Свенсон и Мия Бергман, защото са отказали да ѝ сътрудничат или пък са я провокирали. Имаше мотив, за който знаеше само Гунар Бьорк и още трима човека в цялата страна.
Та тя е напълно луда. Надявам се, че някой полицай ще я застреля при ареста. Тя знае. Може да провали всичко, ако се разприказва.
Колкото и да мислеше, Гунар Бьорк разбираше, че Микаел Блумквист е единственият му изход. Чувстваше се все по-депресиран. Трябваше да убеди Блумквист да го третира като таен източник и да не разгласява пикантните подробности около кривването му от правия път с онези проклети курви. „По дяволите, да можеше Саландер да отнесе и главата на Блумквист.“
Погледна телефонния номер на Залаченко и обмисли предимствата и недостатъците на евентуален разговор с него. Не можеше да прецени.
НА МИКАЕЛ МУ БЕ СТАНАЛО НАВИК да обобщава текущите открития от разследването си. Когато Паоло Роберто си тръгна, той отдели един час на тази дейност. Беше си създал един вид дневник, в който записваше мислите си и всички разговори, срещи и проучвания. Всеки ден криптираше документа и изпращаше копия до Ерика Бергер и Малин Ериксон, така че сътрудниците му да са винаги осведомени.
През последните седмици преди смъртта си Даг Свенсон бе насочил цялото си внимание върху Зала. Името се бе промъкнало и в последния му разговор с Микаел, само два часа преди да бъде убит. Гунар Бьорк явно също знаеше нещо за Зала.
Микаел отдели петнайсет минути, за да систематизира информацията, която бе изровил за Бьорк, но тя бе твърде малко.
Гунар Бьорк беше на 62 години, родом от Фалун. Неженен. Работеше в полицията от двайсет и една годишна възраст. Започнал като патрул, но завършил право и получил секретно назначение още на 26 или 27 години. Това се бе случило през 1969 или 1970 г., точно в края на мандата на Пер Гунар Винге като шеф на Сепо.