Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
Но и той се беше насочил към Зала. „Правилно, Кале Блумквист.“ Чудеше се дали изобщо би се заинтересувал от Зала, ако не му беше пратила името.
След това с лека изненада откри, че Паоло Роберто също се е появил на сцената. Това бе приятна новина. Внезапно се усмихна. Харесваше наперения проклетник. Беше мачо до мозъка на костите си. Здравата я налагаше, като се срещнеха на ринга. Тоест в редките случаи, когато успееше да ѝ нанесе удар.
Тя изведнъж подскочи, когато разкодира и прочете последното електронно писмо на Микаел Блумквист до Ерика Бергер.
„Гунар Бьорк, Сепо, разполага с информация за Зала.
Гунар Бьорк познава Бюрман“.
Погледът на Лисбет се отнесе и тя си представи следния триъгълник. Зала. Бюрман. Бьорк. Yes, that makes sense[72]. Досега не ѝ бе хрумвало да разгледа проблема от този ъгъл. Микаел Блумквист може би не беше толкова глупав все пак. Но въпреки всичко не разбираше връзката. Това се отнасяше и за нея самата, макар че тя разполагаше с доста повече информация по въпроса.
Замисли се за миг за Бюрман и си каза, че познанството му с Бьорк го превръща в далеч по-непредсказуем фактор, отколкото бе очаквала.
Реши, че най-вероятно ще ѝ се наложи да посети Смодаларьо.
След това проникна в твърдия диск на Микаел и създаде нов документ в папката „Лисбет Саландер“, който кръсти „Ъгъл на ринга“. Щеше да го види, щом включеше компютъра си следващия път.
1. Стой настрана от Телебориан. Лош човек е.
2. Мириам Ву няма абсолютно нищо общо със случилото се.
3. Правилно постъпваш, като фокусираш вниманието си върху Зала. Той е ключът. Но няма да откриеш името му в какъвто и да било регистър.
4. Съществува връзка между Бюрман и Зала. Още не знам каква, но работя по въпроса. Бьорк например?
5. Важно. Има неприятно полицейско разследване за мен от февруари 1991 г. Не знам регистрационния му номер и не мога да го открия. Защо Екстрьом не го е предоставил на медиите? Отговор: няма го в компютъра му. Заключение: не знае за него. Как е възможно?
Помисли малко и добави още един абзац.
„П.С. Микаел, не съм невинна. Но не съм застреляла Даг и Мия и нямам нищо общо с тяхното убийство. Срещнах се с тях същата вечер, малко преди да бъдат убити, но си тръгнах, преди това да се случи. Предай на Паоло, че левият му прав хич не го бива.“
Помисли още малко и си даде сметка, че толкова пристрастен към информацията човек като нея не може да живее с догадки. Затова написа още един ред.
„П.С.2. Откъде знаеш за онова с Венерстрьом?“
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ОТКРИ документа на Лисбет около три часа по-късно. Прочете писмото ред по ред минимум пет пъти. Първо на първо, тя заявяваше ясно, че няма нищо общо с убийствата на Даг и Мия. Вярваше ѝ и почувства огромно облекчение. Освен това най-накрая разговаряше с него, макар ѝ закодирано, както обикновено.
Направи му впечатление, че отрича да е убила Даг и Мия, но не споменава нищо за Бюрман. Микаел отдаде това на факта, че ѝ бе писал само за Даг и Мия в писмото си. След известен размисъл създаде документа „Ъгъл на ринга 2“.
„Здравей, Сали.
Благодаря, че най-накрая заяви невинността си. Вярвах ти и преди, но дори и аз се влияех от медийната шумотевица и имах известни съмнения. Прости ми. Радвам се да го чуя от теб посредством писмото ти. Остава единствено да открием истинския убиец. И преди сме го правили. Би ме улеснила, ако не говориш с толкова заобикалки. Предполагам, че четеш дневника ми с информацията по разследването. В такъв случай си наясно в какви насоки разсъждавам. Мисля, че Бьорк знае нещо, и ще разговарям отново с него в близките дни. Греша ли, като проверявам клиентелата на проститутките?
Това с полицейското разследване ме озадачи. Ще възложа на колегата ми Малин Ериксон да го изрови. Тогава си била на колко, 12-13?
За какво беше разследването?
Отношението ти към Телебориан вече ми е ясно.
М.
П.С. Направи една грешка по отношение на аферата „Венерстрьом“. Знаех какво си извършила още когато бяхме заедно в Сандхамн по Коледа, но не попитах, защото ти си мълчеше. Не смятам да ти разкрия къде сгреши, освен ако не се съгласиш да се срещнем на по чаша кафе.“