Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2 - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:

МИЛЕНИУМ е името на вестника, чийто съсобственик и отговорен редактор Микаел Блумквист е един от главните герои в едноименната трилър-трилогия. „Момичето, което си играеше с огъня“ е втората книга от поредицата след „Мъжете, които мразеха жените“ (ИК „Колибри“, 2009). Третата книга е „Взривената въздушна кула“ (ИК „Колибри“, 2010).
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.

Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.

Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
1 ... 169 170 171 172 173 174 175 176 177 ... 245
Перейти на страницу:

Теорията на Микаел Блумквист ѝ допадаше повече.

Тя внимателно прехапа устни, като се опитваше да си представи вариант, при който Лисбет Саландер да не е единственият извършител. Накрая хвана една химикалка „Бик“ и грижливо изписа следното изречение в бележника пред себе си:

„Два напълно различни мотива? Двама убийци? Едно и също оръжие!“

В главата ѝ се въртеше някаква идея, която не можеше да формулира, но имаше един въпрос, който щеше да повдигне по време на утрешната среща с Бублански. Не можеше да си обясни защо мисълта, че Лисбет Саландер е единственият извършител, изведнъж бе започнала така да я притеснява.

Реши, че достатъчно е работила за тази вечер, решително изгаси компютъра и заключи дисковете в чекмеджето на бюрото си. Облече си якето, загаси настолната лампа и точно да заключи вратата на кабинета си, когато чу някакъв звук малко по-надолу в коридора. Сбърчи чело. Мислеше, че е сама в отдела, но явно имаше още някой. Отиде до стаята на Ханс Фасте. Вратата му бе открехната и тя го чу да казва по телефона:

– Това определено обяснява всичко.

Известно време Соня Мудиг постоя, изпълнена с нерешителност, пред вратата му, след това си пое дълбоко дъх и почука на касата. Ханс Фасте я погледна удивено. Махна му с разтворена длан.

– Мудиг все още е тук – рече Фасте в слушалката.

След това изслуша другата страна и кимна, без да изпуска колежката си от поглед.

– Добре. Ще я информирам.

После ѝ кимна и обясни:

– Бубла. Какво искаш?

– Кое обяснява всичко? – попита тя.

Той я изгледа изпитателно.

– Да не би да подслушваш на вратата?

– Не, но кабинетът ти беше отворен, а и ти го каза точно когато почуках.

Фасте вдигна рамене.

– Обадих се на Бубла, за да го информирам, че лабораторията току-що ни е изпратила нещо полезно.

– Така ли?

– Даг Свенсон е имал мобилен телефон с предплатена карта на „Комвик“. Операторът най-после е предоставил списък на разговорите. Потвърждава се разговорът с Микаел Блумквист в 20,12. По това време Блумквист е бил на вечеря у сестра си.

– Добре. Но не мисля, че Блумквист има нещо общо с убийствата.

– Нито пък аз. Даг Свенсон обаче е провел още един разговор същата вечер в 21,34. Разговорът е продължил три минути.

– Да?

– Позвънил е на домашния телефон на адвокат Нилс Бюрман. С други думи, двете убийства са свързани.

Соня Мудиг седна бавно в стола за посещения на Ханс Фасте.

– Да. Между другото, заповядай, седни.

Тя не обърна внимание на иронията му.

– Добре. Как следват събитията във времето? Малко след осем Даг Свенсон се обажда на Микаел Блумквист и си определя среща с него за по-късно същата вечер. В девет и половина Свенсон се обажда на Бюрман. Саландер си купува цигари от магазина за тютюневи изделия в Еншеде малко преди десет. Към единайсет Микаел Блумквист и сестра му пристигат в Еншеде и в 23,11 той се обажда на 112.

– Изглежда, сте права, мис Марпъл.

– Но не е така. Според думите на патолога Бюрман е застрелян между десет и единайсет часа вечерта. Тогава Саландер се намира в Еншеде. Досега приемахме за даденост, че Саландер първо застрелва Бюрман, а след това и двойката в Еншеде.

– Това нищо не означава. Разговарях отново с патолога. Намерихме тялото на Бюрман едва на следващата вечер, почти двайсет и четири часа по-късно. Патологът каза, че моментът на смъртта може да варира с около час.

– Но Бюрман трябва да е бил първата жертва, защото открихме оръжието на убийството в Еншеде. Това означава, че е застреляла Бюрман някъде след 21,34, след което веднага се е отправила към Еншеде, за да пазарува в магазина за тютюневи изделия. Имала ли е изобщо време да стигне от Оденплан до Еншеде?

– Да, имала е. Не е използвала градския транспорт, както смятахме преди. Нали има кола. Със Сони Буман изминахме отсечката и имахме страшно много време.

– Но след това изчаква един час, преди да застреля Даг Свенсон и Мия Бергман. Какво е правила през това време?

– Пила е кафе с тях. Има нейни отпечатъци по една от чашите.

Той я погледна триумфално. Соня Мудиг въздъхна и помълча няколко минути.

– Ханс, възприемаш този случай прекалено лично. Понякога може да си голям гадняр и да подлудяваш хората, но всъщност почуках на вратата ти, за да се извиня за шамара. Не го заслужаваше.

Той я наблюдава дълго.

– Мудиг, може и да мислиш, че съм гадняр. Аз пък мисля, че не си никакъв професионалист и нямаш място в полицията. Поне не на това ниво.

1 ... 169 170 171 172 173 174 175 176 177 ... 245
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)