Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2

След няколко неуспешни опита с родителите на Сила Норен Фасте най-накрая успя да разбере от сестра ѝ, че тя работи в студиото, където според информацията му „асистира“ при записването на албум на групата „Коуд Уакс“ от Бурленге. Фасте никога не бе чувал за тази формация и предположи, че тя вероятно се състои от младежи на около двайсет години. Още когато влезе в коридора пред студиото, го посрещна звукова вълна, която буквално го остави без дъх. Известно време наблюдава „Коуд Уакс“ през едно стъкло в очакване шумотевицата да спре за миг.

Сила Норен имаше гарвановочерна дълга коса, разнообразена с червени и зелени кичури, и черен грим. Бе по-скоро дребна и пълничка и носеше къса блуза, която разкриваше обицата на пъпа ѝ. Около едното си бедро носеше колан с капси и приличаше на герой от френски филм на ужасите.

Фасте се легитимира и помоли да говори с нея. Тя дъвчеше дъвка и го погледна скептично. Накрая му посочи една врата и го заведе в нещо като стая за почивка, където той почти не се препъна в торбичка с боклуци, оставена точно на прага. Сила Норен наля вода в празна пластмасова бутилка, изпи около половината от нея, седна на една маса и запали цигара. Фиксира Ханс Фасте с яркосините си очи. Фасте не знаеше откъде да започне.

– Какво представлява „Рийсънт Траш Рекордс“?

Тя изглеждаше отегчена.

– Музикална компания, която продуцира нови млади групи.

– Каква е вашата роля?

– Аз съм звуков техник.

Фасте я погледна.

– Имате ли съответното образование?

– Не. Самоука съм.

– Можете ли да се издържате по този начин?

– Защо питате?

– Просто така. Предполагам, че сте прочели излезлите напоследък статии за Лисбет Саландер.

Тя кимна.

– Разполагаме с информация, че я познавате. Вярно ли е?

– Може би.

– Вярно ли е, или не?

– Зависи какво целите.

– Целта ми е да заловя издирвана психопатка и извършителка на тройно убийство. Трябва ми цялата информация за Лисбет Саландер.

– Не съм я чувала от миналата година.

– Кога я видяхте за последно?

– По някое време есента преди две години. В „Кварнен“. Понякога се появяваше там, после изведнъж спря да идва.

– Опитвали ли сте се да се свържете с нея?

– Звънях на мобилния ѝ телефон няколко пъти. Номерът беше невалиден.

– И не знаете как бих могъл да я намеря?

– Не.

– Какво е „Ивъл Фингърс“?

Сила Норен, изглежда, се развесели.

– Не четете ли вестници?

– В смисъл?

– Там пише, че сме група сатанистки.

– Така ли е?

– Приличам ли ви на сатанистка?

– Как изглежда една сатанистка?

– Не знам кои са по-глупави – полицаите или вестниците.

– Слушай сега, млада госпожице, това е сериозен въпрос.

– Дали сме сатанистки?

– Отговаряй на въпросите ми, без да се правиш на интересна.

– Какъв беше въпросът?

Ханс Фасте замижа за миг и си спомни посещението с образователна цел, което бе направил в гръцката полиция по време на почивката си там преди няколко години. Въпреки всичките си проблеми гръцките полицаи имаха едно голямо предимство в сравнение с шведските си колеги. Ако Сила Норен намислеше да се държи по този начин в Гърция, щяха да ѝ поставят белезници и да я цапардосат поне три пъти с палката. Погледна я.

– Лисбет Саландер беше ли член на „Ивъл Фингърс“?

– Не мисля.

– Какво имате предвид?

– Лисбет вероятно е най-големият музикален инвалид, когото познавам.

– Музикален инвалид?

– Може да различи тромпет от барабани, но с това музикалните ѝ познания се изчерпват.

– Питах дали е била член на групата „Ивъл Фингърс“.

– И аз току-що отговорих на този въпрос. Какво, по дяволите, си мислите за „Ивъл Фингърс“?

– Осведомете ме.

– Водите полицейско разследване, като четете глупави вестникарски статии.

– Отговорете на въпроса.

– „Ивъл Фингърс“ беше рок група от средата на деветдесетте. Състоеше се от няколко момичета, които обичаха хардрок и свиреха за собствено удоволствие. Лансирахме групата, като развявахме флаг с пентаграма и като изразявахме симпатии към дявола. След това групата се разпадна и само аз продължавам да се занимавам с музика.

– И Лисбет Саландер не е била член на групата?

– Както вече казах.

– Защо тогава нашите източници твърдят обратното?

– Защото са също толкова глупави, колкото са вестникарите.

– Пояснете какво имате предвид.

– Групата се състоеше от пет момичета. И сега продължаваме да се срещаме от време на време. Преди се събирахме веднъж седмично в „Кварнен“. Сега вече се виждаме веднъж месечно. Но поддържаме връзка.