Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Какво правите, когато се срещнете?
– Какво мислите, че може да се прави в „Кварнен“?
Ханс Фасте въздъхна.
– Значи се събирате, за да пиете алкохол.
– Обикновено пием бира. И говорим глупости. Какво правите вие, когато се виждате с приятелите си?
– Как се появява Лисбет Саландер на картината?
– Запознах се с нея в „КомВукс“[75], когато бях на осемнайсет. От време на време се появяваше в „Кварнен“ и пиеше бира с нас.
– Следователно „Ивъл Фингърс“ не е някаква организация?
Сила Норен го гледаше така, сякаш бе извънземен.
– Лесбийки ли сте?
– Искаш ли да те фрасна през устата?
– Отговори на въпроса.
– Не е твоя работа какви сме.
– Престани! Не се опитвай да ме провокираш.
– Моля? Полицията твърди, че Лисбет Саландер е убила трима души, а ти идваш при мен и ми задаваш въпроси за сексуалната ми принадлежност. Върви по дяволите!
– Ей… мога да те арестувам.
– По обвинение в какво? Между другото, пропуснах да спомена, че от три години уча право и че баща ми е Улф Норен от адвокатска кантора „Норен и Кнапе“. Ще се видим в съда.
– Мислех, че се занимаваш с музика.
– Правя го, защото ми харесва. Да не мислиш, че мога да се издържам така?
– Нямам абсолютно никаква представа от какво се издържаш.
– Във всеки случай не от практиката си на лесбийка сатанистка, ако това си мислиш. Ако разследването ви се основава на това, не се учудвам, че все още не сте успели да заловите Лисбет Саландер.
– Знаеш ли къде е?
Сила Норен започна да се люшка напред-назад и вдигна ръце пред лицето си.
– Чувствам, че е наблизо… Ей сега, само да задействам телепатичните си способности.
– Престани!
– Слушай сега, вече ти казах, че не съм говорила с нея от близо две години. Нямам никаква представа къде е. Има ли още нещо?
СОНЯ МУДИГ ПУСНА компютъра на Даг Свенсон и прекара вечерта в категоризиране на съдържанието на твърдия му диск и допълнителните зип дискове. Чете книгата на журналиста до единайсет часа.
Направи две констатации. Първата бе, че Даг Свенсон е имал блестящо перо и е съумял да представи механизмите на търговията с момичета завладяващо и обективно. Прииска ѝ се да бе изнесъл лекция в полицейската академия – познанията му щяха да са изключително полезни за образователния процес там. Ханс Фасте например бе един от хората, които определено биха имали полза от прозренията му.
Мудиг внезапно осъзна защо Микаел Блумквист смята, че разследването на Даг би могло да представлява мотив за убийство. Изобличаването на клиенти на проститутки, което журналистът възнамеряваше да направи, щеше не просто да навреди на определени хора, а да предизвика грандиозен скандал. Животът на някои от главните герои, които бяха раздавали присъди по дела за сексуални престъпления или пък се изявяваха активно в обществения дебат на тази тема, щеше да бъде напълно разбит. Микаел Блумквист беше прав. Книгата съдържаше мотив за убийство.
Проблемът бе, че някой от засегнатите може и да бе решил да убие Даг Свенсон, но това по никакъв начин не го свързваше с Нилс Бюрман. Той изобщо не присъстваше в материала на Даг Свенсон, което не само драстично намаляваше силата на аргументите на Микаел Блумквист, но дори засилваше подозренията във вината на Лисбет Саландер.
Въпреки че мотивът за убийствата на Даг Свенсон и Мия Бергман бе неясен, Лисбет Саландер можеше да бъде свързана както с местопрестъплението, така и с оръжието. Толкова ясни улики нямаше как да бъдат погрешно изтълкувани. Те свидетелстваха, че именно Саландер е произвела смъртоносните изстрели в апартамента в Еншеде.
Оръжието само по себе си пък я свързваше с убийството на адвокат Бюрман. В този случай тя познаваше лично жертвата, а имаше и евентуален мотив – съдейки по красивия надпис на корема му, той вероятно бе извършил някакво сексуално посегателство върху нея или бяха имали връзка, основаваща се на садомазохистичен секс. Бе трудно да си представи човек, че Бюрман доброволно би се оставил да бъде татуиран по този странен начин. Това предполагаше, че или е изпитвал удоволствие от унижението, или Саландер, ако татуировката е била нейно дело, не му е оставила друг избор. Мудиг не искаше да прави недоказуеми предположения за начина, по който са се развили събитията.
За сметка на това Петер Телебориан бе потвърдил, че Лисбет Саландер проявява насилие единствено спрямо хора, които по някаква причина смята за заплаха или които са я оскърбили.
Соня Мудиг поразсъждава малко над казаното от Петер Телебориан за Лисбет Саландер. Той изглеждаше наистина загрижен и явно не искаше бившата му пациентка да пострада. Същевременно обаче разследването до голяма степен се основаваше на преценката му за нея – социопат на границата на психозата.