Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Имащите отличен слух нисши вампири се обадиха от храстите:
— Ние също.
— Е, за тях ясно — махнах към вампирите аз. — Но ти, Ейнджъл. Нима в имението на семейство Митис няма басейн?
— Има — намръщи се Ейнджъл. — Но аз никога не съм обичал да се мокря. Край, приключихме с темата.
„Воден“, който не може и не обича да плува? Смешно. От друга страна, въпреки че ръката ми успя да се възстанови напълно, едва ли щях да стигна далеко — реката все пак съвсем не беше малка. Така че аз по начало планирах да използвам някое заклинание. Вярно, засега не ми хрумваха никакви идеи, кой знае защо не ни бяха преподавали сплитания за повишаване на плаваемостта.
Стил ме потупа по рамото, привличайки вниманието към себе си.
— Зак, реката всъщност постоянно се наблюдава. Не може просто така да решиш и да я преплуваш, трябва да се движиш под вода, при това на прилична дълбочина. Ако сме близо до повърхността, много бързо ще ни засекат отгоре.
— Да, така си и мислех — намръщих се аз.
Прилагайки просто заклинание от добрия стар справочник от времето на практиката, аз създадох Въздушна леща пред лицето си, за да приближа и огледам подробно отсрещния бряг.
— А как наблюдават реката? Не виждам никакви кули или нещо друго.
— Дхарм казва, че шатерци използват птици — тихо, за да не чуе Ейнджъл, каза Стил. — Не знае подробности, но уверява, че единственият път е под водата.
— Аз лично мога и да не дишам — ехидно каза Велхеор. — А вие?
Ние със Стил се спогледахме.
— А ние имаме мозъци и Занаята. Така че ще измислим нещо.
— Тогава ви чакам от другата страна — махна ни вампирът и скочи във водата.
Невероятно, но някак си успя да се гмурне без да пръсне и капчица вода. Дори кръгове не се появиха по водата, сякаш вампирът се беше превърнал в призрак.
— Той винаги ли е такъв? — попита Стил.
Не можах да сдържа усмивката си.
— О, да.
— Не знам заклинание, позволяващо да се диша под вода — навъсено призна Ейнджъл. — Никога не съм се интересувал от това.
— А си „воден“ — казах насмешливо.
— О, стига — раздразнено отвърна Ейнджъл. — Сякаш ти няма да изгориш в огъня.
— Да се захващаме за работа — предложи Стил. — Трябва бързо да измислим подходящо заклинание от това, което имаме в арсенала си.
Ейнджъл го погледна подозрително.
— А ти всъщност кой си? Очевидно не си нисш вампир, забелязах го още по пътя.
— Той е Майстор — отговорих рязко. — И не е твоя работа защо носи маска. Хайде по-добре да помислим как да преминем от другата страна.
Без да обръщам внимание на опитите на Ейнджъл да зададе още някакви въпроси, аз се отпуснах на земята и заех поза лотос. Така ми беше по-удобно да мисля.
И така, какво имаме? Първо трябва да се реши проблемът с въздуха. Е, тук всичко беше ясно: правим около себе си Въздушен щит във формата на сфера и въздухът вътре ще стигне да преодолеем реката. Само че под тежестта ми сферата едва ли ще се потопи и наполовина, а аз ще плувам на повърхността като… плувка. От друга страна, ако всички ние сме в един така наречен балон, сумарното тегло на шестима души може да се окаже прекалено голямо и да потънем на дъното. Да се надяваме, че нашият необичащ да се къпе специалист по магията на водата ще може да направи нещо по въпроса.
Споделих с приятелите си идеята и изслушах техните предложения. Ейнджъл уверяваше, че ще реши проблема с придвижването под водата, а Стил предложи да поеме активната защита.
— Нали не мислите, че в река в съседство с Прокълнатите земи няма да има никакъв живот? — спокойно попита той.
Да, за това изобщо не бях помислил.
— Под вода сферата ще бъде подложена на сериозен натиск от всички страни, така че при нужда няма да можеш да използваш атакуващи заклинания — продължи Стил.
— Приема се — съгласих се аз. — Между другото, вижте, Велхеор излиза на брега. Е, поне не са го изяли.
— Той самият ще изяде когото си поиска — недоволно каза Ейнджъл. — С каква скорост трябва да е плавал под водата, че да пресече реката толкова бързо? Някой да е чувал дали под вода на вампирите не им израстват плавници?
Между другото, нямаше да се изненадам. И досега помнех как Келнмиир се промъкна през една малка дупка в стената, като напълно промени формата на тялото си.
— Добре — ободрих се аз. — Ролите са разпределени, да се заемаме за работа.