Империя в черно и златно

Веднага позна Олтан — интенданта, който несъмнено беше основната фигура зад злоупотребите с доставки. Вместо да подпомогнат подготовката на армията за планираната офанзива в Равнините, отклонените от него оръжия и резервни части се бяха озовали на черния пазар, подхранвайки беззаконието в града и наливайки вода в мелницата на съпротивата. Зад Олтан пристъпяше Фрейген от Консорциума на достойните. Талрик, който презираше нафуканите търговци дори когато си вършеха съвестно работата, лично би качил на въжето всеки корумпиран търговец без да му мигне окото. Дрейуейн, бръмбарородния партньор на Фрейген, го нямаше — явно го бяха преценили като недостатъчно опитен с оръжията или като недостатъчно надежден. Раут, офицерът от разузнаването, също беше тук. Явно и той беше намерил начин да се облажи от имперските ресурси. В походката му се долавяше увереност, която го определяше като най-опасния от конспираторите, реши Талрик. Имаше още двама, които виждаше за пръв път, но които очевидно бяха от същото тесто.

Накрая, извисил се с глава и рамене над всички останали, вървеше скорпионороден мъжага с голи гърди. Някой наемен копой или охранител, предположи Талрик, при това такъв, който си разбира от работата. Не беше въоръжен, а това само по себе си не вещаеше нищо добро. Липсата на оръжие означаваше, че бронираните му ръце са предостатъчни за поставената цел.

Шестимата спряха при входа на малкия парк, оглеждайки се за Талрик. Раут примижа към небето — явно се питаше дали жертвата им не е отлетяла. Другите си размениха няколко остри реплики, после Фрейген пристъпи напред.

— Капитан Талрик, тук ли сте? Губернаторът ни изпрати да… да си поговорим с вас. Излезте, моля. — Кратката, но многозначителна пауза обезсмисли нелепо речта му и Талрик видя как по лицата на част от сподвижниците му пробяга раздразнение.

„Сега или никога.“ Протегна ръка и излезе иззад фиданките, за да ги вижда по-добре. Изкуството на предците се оформи в съзнанието му и той го запрати напред. Златна светлина излетя от пръстите му.

Целил се бе в скорпионородния наемник, но съдбата се намеси — в същия миг Олтан пристъпи да дръпне Фрейген за ръкава и енергийният залп удари него. И понеже Талрик се беше целил в гърдите на далеч по-високия скорпионоид, залпът уцели Олтан право в лицето и го отхвърли назад към едрия наемник. Интендантът се срина мъртъв на земята.

— Ето го! — изкрещя Фрейген и запрати светлинен залп по Талрик. Ударът беше зле прицелен, а и Талрик вече бе отскочил зад фиданките с меч в ръка. Част от заговорниците тичаха към него, други търсеха прикритие. Скорпионоидът избута Фрейген от пътя си и хукна към Талрик. Острите щипки на ръцете му бяха готови за действие. Талрик изстреля още един залп, който забърса рамото на мъжагата почти без да го забави, и се издигна във въздуха. Енергийни жила изсвистяха вляво и вдясно от него, но нито едно не се доближи до целта. Талрик погледна надолу и видя, че поне трима от противниците му също са излетели. Надяваше се, че годините на леност и самоугаждане са се отразили на уменията им.