Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
Мелинда не отвърна.
— Надявам се, че Харолд не очаква да му поднесем охлюви — поде Вик.
— Откъде-накъде?
— Каза ми, че ги обичал. За ядене, разбира се — засмя се той.
— Не му ли каза, че това е все едно да яде твоя плът и кръв?
— Не, не му казах. Е, салатата е готова. Ще отидеш ли да поканиш гостите?
Хорас и Карпентър бяха потънали в разговор и последни дойдоха на масата. Хорас беше нещо обезпокоен. А Мелинда така се притесняваше да не би нещо да не е достатъчно вкусно или достатъчно топло, че първите петнадесетина минути дума не обели. Всичко обаче беше вкусно и вечерята мина съвсем добре. Не беше точно каквато трябва да е една вечеря между близки приятели, но може би присъствието на Карпентър си казваше своето. На Вик му направи впечатление, че Хорас не се опита да заприказва отново Карпентър. А по изваяното, застинало в любезно изражение лице на Карпентър не можеше да се разбере нищо. Интересното беше само, че двамата с Мелинда почти не размениха дума. Това наведе Вик на мисълта, че през деня са се виждали. По-голямата част от времето Карпентър мълча и се вслушва в общия разговор на масата.
Кафето изпиха в хола. Хорас отиде до прозореца и се загледа навън. След малко отвори вратата на терасата и направи знак на Вик да излязат.
— Тоя приятел не е бил в Колумбия — направо започна Хорас, смръщил вежди. — Не познава никого от университета. На няколко пъти повтори името на ръководителя на катедрата по психиатрия, но за останалите изобщо не е чувал.
— Така и очаквах — тихо рече Вик.
— Това съвсем не означава, че не се опита да се държи като много вътрешен човек, но мен не може да ме преметне — достатъчно знам за катедрата по психиатрия. Той беше от амбулаторните пациенти на „Кенингтън“, нали?
Вик отметна глава и високо се изсмя в нощната пустота.
— Не, Хорас. Дошъл е да прави изследвания за дисертацията си.
— Аха. Дали е истина?
— И аз не знам след това, което ми каза.
Хорас припряно запали цигара, но не хвърли клечката на тревата.
— Нещо не ми е симпатичен. За какво може да е дошъл?
— Нямам никаква представа.
Вик откъсна няколко стръка трева и ги вдигна пред очите си на фона на бледия диск на луната. Това го подсети да опита да извади на офсет страници със стръкчета трева, листа или, да кажем, с напречен разрез на детелинов цвят. Много би подхождало за стихосбирката на Брайън Райдър, тъй като в повечето стихотворения се загатваше за цветя и растения.
— Вик?
— Да?
— За какво може да е дошъл? Не казвай, че не си мислил. Да не е заради Мелинда?
Вик се поколеба, преди да отвърне с безразличие:
— Мисля, че не.
Ето че понякога и истината можела да се каже.
— Нещо друго цели той покрай тая научна работа, сто на сто. Дори не се опита да се измъкне с това, че е бил по други университети и по тази причина не познава добре Колумбийския, не, хвана се за тоя Колумбийски университет и се издаде. И все пак направи го много умело, съвсем не се оплете като пате в кълчища, нали ме разбираш?
— Нищо не зная, Хорас. Нямам понятие за какво е дошъл.
— Отгоре на всичко се настанил на мястото на Де Лайл. Това е заслуга на Мелинда, нали?
— Тя му препоръча къщата — призна Вик.
Хорас се замисли за миг.
— Струва си да разберем дали Карпентър се познава с Дон Уилсън.
— Защо?
— Защото може да излязат стари познайници.
— Да не искаш да кажеш, че Дон го е докарал тук, за да ме шпионира?
— Точно това искам да кажа.
Очакваше да го чуе от Хорас. Искаше обаче да разбере дали Хорас наистина смята Карпентър за частен детектив.
— Едва ли се познава с Дон — поде той. — Поне така ми каза Мелинда, като я питах последния път.
— А може би нарочно крият познанството си.
Вик се изкиска.
— Та ти си имал развинтено въображение също като Дон!
— Добре де, може и да греша. Признавам, че Карпентър има известна представа от психиатрия. Но все пак не е този, за който иска да мине, и ми се ще да разбера подбудите му. Докога смята да остане?
— Още месец, доколкото разбирам. Заел се е с някакви контролни тестове над шизофреници.
— Любопитен съм да разбера нещо повече за тия тестове — иронично рече Хорас. — Ще попитам един познат от катедрата.
Вик издаде едно „хм“ в знак, че не си струва.
— А как е Мелинда напоследък?
— Добре е — отвърна Вик, подвластен на стария рефлекс да брани Мелинда пред хората, макар да му беше ясно, че всъщност Хорас го пита дали Мелинда продължава да го обвинява в убийството на Чарли. Не би питал как е със здравето, след като цяла вечер е имал възможност сам да прецени.
— Не е идвала втори път при Мери — поде Хорас малко предизвикателно. — Така като гледам, Ивлин обаче няма да може да преодолее отношението си към Мелинда.