Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Вик ги остави за малко и отиде да си смени ризата и да облече тъмен костюм. Като се върна, извади от джоба на сакото си малка кутийка и я подаде на Мелинда. След един тревожен, търсещ опрощение поглед към Карпентър тя отвори кутийката. В миг лицето й светна.

— О, Вик, какъв чудесен часовник!

— Ако не ти харесва, можеш да го върнеш и в магазина ще ти го сменят с нещо друго — рече Вик, макар да беше сигурен, че тя е във възторг. Карпентър ги наблюдаваше добродушно усмихнат, Мелинда сложи часовника на ръката си — беше елегантен златен часовник, покрит с малки диамантчета. Преди две-три години Мелинда беше повредила стария си часовник, като забрави да го свали една нощ, преди да влезе да плува в басейна на Ивлин и Фил, и оттогава все си мечтаеше за хубав часовник.

— О, Вик, направо е разкошен! — Толкова нежност не бе звучала в гласа й от много отдавна.

— И това е за теб. — Вик измъкна от другия си джоб нещо, пъхнато в пликче. — Макар че не е точно подарък.

— Перлите ми!

— Само дадох да ги нанижат. — Перленият гердан се беше разпилял преди месец, когато по време на един скандал Мелинда го беше запратила по него.

— Благодаря ти, Вик. Толкова си мил — тихо рече Мелинда и погледна Карпентър, като че се боеше да не се досети защо се е наложило да се пренанизва герданът.

Но Карпентър, изглежда, се беше досетил. И щеше да му е още по-забавно, ако знаеше как, докато Вик е лазил по пода да събира разпилените перли, Мелинда неуморно го е налагала по гърба.

Хорас и Мери подариха на Мелинда електрическа скара за кухнята, понеже знаеха, че на двора използуват голям мангал с дървени въглища. Първа Мери целуна Мелинда по бузата, а после и Хорас. Мери се бе държала и много по-сърдечно с Мелинда, но все пак и това беше достатъчно за пред Карпентър. Защото като че ли тази вечер той се интересуваше преди всичко от отношенията между тях четиримата, по-точно от отношението на Мелърови към Вик и Мелинда поотделно. Е, повече от ясно везните се накланяха в полза на Вик.