Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Нищо лично — каза Давар. — Това беше заповед. Чакахме край пътя и ни беше казано да убиваме всеки, който се появи.
— Кой ви даде тези заповеди? — попита Калис.
— Някой от много високо, от командването на кралицата. Може би самият Фадавах, не знам. Нахут не обясняваше, нали разбирате. Само ни казваше какво трябва да се прави и ние го правехме.
— Значи покриват фланговете си — каза замислено Калис.
— Предполагам. Нещата са много сложни и шантави и всички търчат наоколо като пилета в буря. Не знаем дори кой ще дойде да ни смени.
— Кога трябваше да ви сменят? — попита дьо Лунвил. Ерик усещаше как топлината, излъчвана от ръцете му, го облекчава и затова не погледна, макар и да му се искаше да наблюдава сценката.
— Наистина не знам — каза Давар. — Може би след ден-два, най-много седмица. Тука сме почти месец и капитанът вече започваше да си гризе седлото от яд.
Калис мълчеше.
— Капитане — продължи Давар. — Един ден ли ми даваш, или ми предлагаш служба?
— Защо? — попита Калис.
— Ами, ние сме дяволски далеч отвсякъде, затова. Конят ми е долу, на края на този път, там са и всичките ми вещи, а е студено.
— Може ли да му се доверим? — попита Калис.
— Толкова, колкото и на всички — обади се Праджи. — Познавам Нахут по име. Не е от най-лошите, но сигурно е далеч от най-добрите.
— Ще се биеш ли срещу собствените си другари? — попита Калис.
— Да — отвърна Давар. — По правилата на войната. Не ми се дава награда, за да умирам за нечия кауза. По дяволите, капитане, на никого от нас не е плащано повече от месец и не можем да откраднем нищо освен орехи от катеричките.
Настъпи кратка тишина, после Калис рече:
— Заведи ни при бившата си дружина и ще ти дадем кон и ще ти възстановим загубите. Никой няма да те преследва след като поемеш за Паламц.
— Това е справедливо, капитане.
Ерик чу, че отвеждат мъжа встрани, после ниският глас на дьо Лунвил сърдито каза:
— Луд ли си? Долу все още има поне седемдесет меча.
— Но не знаят, че ще ги нападнем — каза Калис.
— Предимството на изненадата ли? — каза дьо Лунвил. В тона му се долавяше недоверие.
— Това е единственото предимство, което имаме, Боби — отвърна Калис. — Изтощени сме. Нуждаем се от почивка и храна. А долу има храна и коне. Ако победим тази дружина, може би ще успеем да стигнем до Махарта без затруднения. Ти какво мислиш, Грейлок?
— Ако на този фланг нещата са така объркани, както казва пленникът, онези, идващи да сменят Нахут, може би дори не знаят как изглежда неговата дружина. Ако ги чакаме на предварително уговореното място с тези зелени превръзки на ръцете, може би…
Дьо Лунвил изръмжа и Ерик беше доволен, че лицето му е скрито, за да не видят гримасата, която направи.
Ерик чакаше. Калис, Шо Пи, Луис и Джедоу се промъкваха внимателно напред, като се оглеждаха за часовите, които трябваше да са някъде тук. Калис вдигна ръка и посочи надясно, после подаде лъка си на Джедоу, потупа Шо Пи по рамото и измъкна камата си. Шо Пи остави щита и меча си на земята и извади собствения си нож. Луис вдигна ръка и Калис му кимна да мине наляво, после посочи на Джедоу да чака на място.
Тримата — Калис и Шо Пи вдясно, Луис отляво, заобиколиха в дъга лагера в угасващата светлина на деня.
Вече се показваха трите луни, средната беше високо в небето, докато голямата и малката току-що изгряваха. С напредването на нощта щеше да става все по-светло и сега времето бе най-подходящо за нападение.
Внезапно се чу шум, после ниско изхриптяване и всичко отново утихна. Ерик чакаше да долови някакъв друг шум или сигнал за тревога, но не последва нищо.
Калис се върна, нарами лъка си и махна на другите да го последват.
На няколко метра по-надолу Ерик видя трупа на мъртвия страж, с очи, вперени безжизнено в небесата — хвърли само бърз поглед към мъртвия и насочи мисълта си към това, което вършеше в момента.
Носът го болеше още, но бе останало само тъпо туптене, устната му обаче се беше подула сериозно. Зъбите му се клатеха, когато ги допреше с език, така че гледаше да не го прави. Бяха почивали около час, после Калис беше оставил мъртвите, бе наредил в края на колоната ранените и беше заповядал на Давар да покаже къде лагерува бившата му дружина. Двама от ранените сега го пазеха на пътеката, докато предстоящата битка свършеше.
Напред видяха светлини и Ерик се зачуди колко ли души са там, щом се държат така спокойно само часове след като бяха побягнали от битката. После забеляза движение и разбра, че са нащрек и че най-малко десетина души стоят на стража около лагера.