Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
На масичката до нея имаше газирани напитки и крекери, а от другата страна – празна кутия сладолед „Хеген-Даз“ и няколко лъжички върху сребърната табла.
- Доста ми се гади, - каза Лейла с усмивка. Сякаш това беше добра новина.
Той предполагаше, че е така.
- Някакви… нали знаеш…
- Никакви. Нито дори малки. Няма и да повърна. Трябва само да ям по малко непрекъснато. Ако ям прекалено много, ми става лошо – както и ако не ям нищо твърде дълго.
Куин се облегна на вратата, краката му буквално се разтрепериха от облекчение.
- Това е… страхотно.
- Искаш ли да седнеш? – сякаш изглеждаше блед, колкото внезапно се беше и почувствал.
- Не, добре съм. Просто… наистина много се тревожех за теб.
- Е, както можеш да видиш… - тя посочи тялото си, - добре съм си… и благодаря на Скрайб Върджин за това.
Докато Лейла му се усмихваше, наистина му харесваше начинът, по който тя изглеждаше, и то не по сексуален начин. Просто… тя изглеждаше спокойна и отпусната, и щастлива, косата й се спускаше над раменете, цветът на кожата й беше идеален, ръцете и очите й стабилни. Всъщност тя изглеждаше… внезапно наистина здрава, сега се забелязваше липсата на онзи жълтеникав оттенък по кожата й.
- Предполагам, че си имала посетители, - заговори той, докато кимваше към списанията и наредените като мъртви войници лъжички до сладоледа.
- О, всички се отбиха. Бет остана най-много. Легна точно тук до мен – не си говорихме за нищо конкретно. Просто четяхме и гледахме снимки, и гледахме маратон на „Смъртоносен улов“. Обожавам това предаване – за онези хора, които отиват с лодките си в открито море? Много е вълнуващо. Почувствах се щастлива, че съм на топло и на суха земя.
Куин разтри лицето си и се замоли чувството му за уравновесеност да се възвърне бързо. Изглежда надбъбречната му жлеза все още се мъчеше да свикне с реалността и да произведе адреналин, идеята, че драмата я нямаше, както и критичните случаи, никакви бедствия, които да са трудни за възприемане.
- Радвам се, че са идвали хора, - промърмори той, чувствайки, че трябваше да каже нещо.
- О, да, идваха… - Лейла извърна поглед, странно изражение стегна чертите на лицето й, - доста идваха.
Куин се намръщи.
- Никой странен обаче, нали?
Не можеше да си представи, че някой в имението би бил нещо по-различно от подкрепящ, но все пак трябваше да попита.
- Не… не странен.
- Какво? – докато Лейла мърдаше с пръст корицата на списанието в скута си, брюнетката отпред с приличаща на балонче глава и с лице с празен поглед ту се изкривяваше, ту ставаше пак нормална, изкривяваше се, пак нормална. – Лейла. Кажи ми.
За да може да постави някакви шибани граници, ако се налагаше.
Лейла отметна косата си назад.
- Ще решиш, че съм луда… или… не знам.
Той се приближи и седна до нея.
- Добре, виж. Не знам как да го кажа най-правилно, затова просто ще го кажа. Аз и ти? Ще бъдем изправени пред доста… нали знаеш, лични проблеми, свързани с…, - о, Боже, наистина се надяваше бременността да е спасена. – Също така можем да започнем да бъдем напълно откровени един с друг. Каквото и да е. Няма да те съдя. След всичките глупости, които съм направил лично аз? Никога няма да съдя никого за нищо.
Лейла си пое дълбоко въздух.
- Добре… ами, Пейн дойде да ме види снощи.
Той отново се намръщи.
- И?
- Ами, каза, че може би може да направи нещо относно бременността. Не беше сигурна дали ще проработи, но не вярваше и да ме нарани.
Гърдите на Куин се стегнаха, страх го прободе и накара сърцето му да забие бързо. Ви и Пейн имаха неща у себе си, които не бяха от този свят. И това беше готино. Но не и около детето му – за Бога, ръцете на Ви бяха ръце на убиец…
- Тя сложи ръка на корема ми, точно където е бебето…
Усещане сякаш кръвта му беше изтекла рязко и наведнъж удари здраво Куин в главата.
- О, Боже…
- Не, не, - тя се протегна към него. – Не беше лошо. Беше… хубаво всъщност. Бях… окъпана в тази светлина… тя мина през мен, подсили ме. Излекува ме. Фокусира се върху корема ми, но излекува още много. Обаче след това бях много разтревожена за нея. Свлече се на пода до леглото… - Лейла кимна надолу към пода. – Но после изгубих съзнание, сигурно съм спала много дълго време. И когато най-после се събудих? Тогава се почувствах… различно. Първоначално помислих, че е защото абортът най-после е… приключил. Излязох и намерих Блей, той ме заведе в клиниката. Тогава дойде ти и доктор Джейн ни каза, че… - нежната ръка на Лейла докосна долната част на корема й и се спря там. – Тогава тя ни каза, че детето ни е все още живо…