Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)

моля, имайте любезността да внушите и на другите дами и господа, чието занимание засега е да бродят из стари запустели къщи, че ще се чувствуват много по-добре другаде; ще сторите голямо благо на обществото, сър.“ — „Ще им кажа — отвърнал призракът, — ние сигурно сме тъпи, много тъпи създания наистина; не мога да си обясня защо сме били такива глупци.“ Призракът изчезнал съвсем, произнасяйки тези думи; и нещо доста забележително — добави старикът, като огледа с остър поглед компанията на масата, — той нито веднъж не се вестил отново.