Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
Когато мистър Пикуик се приближи към тезгяха, иззад преградата се появи възстара особа от женски пол.
— Тук ли е мистър Лоутън, госпожо? — осведоми се мистър Пикуик.
— Да, тук е, сър — отвърна съдържателката. — Ей, Чарли, заведи джентълмена при мистър Лоутън.
— Джентълменът не може сега точно да иде при него — рече тромав слуга с рижа коса, — щот’ мистър Лоутън сега им пее онази смешна песен и направо ще го изхвърли. Той ей сегичка ще свърши, сър.
Рижавото момче едва бе затворило уста, когато всеобщо тропане по маси и чукане на чаши възвести, че песента бе свършила; мистър Пикуик настоя Сам да остане и да се развлича при тезгяха, а той тръгна след слугата, който го поведе при мистър Лоутън.
При думите „един джентълмен иска да говори с вас, сър“ седналият на председателското място на масата млад мъж с подпухнало лице погледна доста учудено в посоката, отдето идваше гласът, и учудването му съвсем не намаля, когато очите му се спряха върху човек, когото никога не бе виждал дотогава.
— Извинете, моля, сър — рече мистър Пикуик. — Много съжалявам, че безпокоя и другите господа, но идвам по важна работа; и ще ви бъда много благодарен, ако позволите да ви отнема пет минути в този край на стаята.
Младият човек с подпухналото лице стана от мястото си, придърпа стол близо до мистър Пикуик в един тъмен ъгъл на стаята и внимателно изслуша горестната му история.
— А — каза младият човек, когато мистър Пикуик млъкна. — Додсън и Фог са ловки адвокати — знаменити делови хора са Додсън и Фог, сър.
Мистър Пикуик се съгласи, че Додсън и Фог са ловки адвокати, а Лоутън продължи:
— Пъркър не е в Лондон и няма да си дойде до края на идната седмица; но ако искате защита по това дело, оставете ми копието и аз ще сторя всичко необходимо, докато той се върне.
— Точно за това дойдох тук — рече мистър Пикуик и му предаде документа. — Ако се случи нещо извънредно, може да ми пишете в Ипсуич, пощата, до поискване.
— Отлично — отвърна секретарят на мистър Пъркър; а виждайки любопитния поглед, който мистър Пикуик отправи към масата, той добави: — Няма ли да поседнете за малко при нас? Компанията е знаменита тази вечер. Тук е главният чиновник на „Самкин и Грийн“, завеждащият канцеларията при „Смидърс и Прайс“, чиновникът за справки при „Пимкин и Томас“ — пее една знаменита песен — и Джек Бамбър, и кой ли не още. Вие, струва ми се, сте били известно време вън от града. Поседнете при нас, ако обичате.
Мистър Пикуик не можеше да устои на такава една съблазнителна възможност за проучване на човешката природа. Той се остави да го заведат на масата и след като биде надлежно представен на компанията, настаниха го на стол близо до председателствуващия и му поръчаха чаша от неговата любима напитка.
Настъпи дълбока тишина, съвсем обратно на очакванията на мистър Пикуик.
— Надявам се, че това не ви безпокои, сър — заприказва го съседът му отдясно — джентълмен с карирана риза, с копчета, имитация на злато, и с пура в уста.
— Ни най-малко — отвърна мистър Пикуик, — дори много ми се нрави, макар че аз самият не пуша.
— Аз пък щях да съжалявам, ако не пушех — намеси се друг джентълмен от отсрещната страна на масата. — За мене пушенето е като храна и жилище.
Мистър Пикуик погледна говорещия и си помисли, че ако към тази си страст би прибавил и миенето, щеше да е решително в негова полза.
И пак настъпи мълчание. Мистър Пикуик им беше чужд и неговото идване явно бе предизвикало спадане в настроението на компанията.
— Мистър Грънди сега ще ни направи удоволствието да ни изпее нещо — рече председателствуващият.