Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Уверен съм в това — каза Кленъм. — Нима си мислите, че се съмнявам!
— Не. Не. Но ми се струва странно, дори и на мен самата, че след като тъй го обичам и тъй много ме обичат там, аз имам сили да го напусна. Изглежда толкова безсърдечно, толкова неблагодарно.
— Мое мило момиче — отговори Кленъм, — това е естественият развой и промяната на нещата. Всички домове се напускат по този начин.
— Да, знам; но не във всички домове, когато се напущат, остава такава празнина, каквато ще остане, когато аз напусна моя. Не защото не съществуват и по-добри, и по-мили и по-съвършени момичета от мене; не че аз струвам кой знае колко; но защото за тях аз бях толкова много!
Обичливото сърце на Рожбата бе изпълнено с мъка и тя изхлипа, когато си представи какво ще се случи.
— Знам каква промяна ще почувствува татко в началото, знам и това, че в началото не ще мога да съм за него онова, което бях през изминалите години. И тъкмо тогава, мистър Кленъм, тогава повече от всеки друг път аз ви моля и заклевам да не го забравяте и понякога да отивате при него, когато можете да отделите време; и да му кажете, че знаете колко много съм го обичала, когато съм го напущала — повече, отколкото през целия си живот досега. Защото няма никой — той сам ми го каза, когато разговаряхме днес, — няма никой, когото той повече да обича от вас и на когото да вярва повече, отколкото на вас.
Представата за онова, което е произлязло през този ден между бащата и дъщерята, се сгромоляса като тежък камък в кладенеца на Кленъмовото сърце и надигна водата към очите му. Но той откликна с весел глас и все пак не чак толкова весел, на колкото се опитваше да го преправи, че ще го стори; че й дава честната си дума.
— Ако не ви говоря за мама — продължи Мини много развълнувана и по-разхубавена от невинната си скръб, отколкото Кленъм би желал да си признае, поради което той започна да брои дърветата между тях и края на алеята, — то е, защото мама ще разбере по-добре тая ми постъпка и ще почувствува загубата по друг начин и ще погледне на бъдещето по-различно. Но вие я знаете каква мила и предана майка е тя и ще си спомняте и за нея, нали?
Нека Мини има вяра в него, каза Кленъм, нека Мини има вяра, че той ще стори всичко, което тя пожелае.
— И още, мили мистър Кленъм — каза Мини, — понеже папа и друг един, когото не е нужно да назовавам, все още не се дооценяват и не се разбират напълно, което постепенно сигурно ще стане; и понеже задължението и гордостта, и радостта на моя нов живот ще е да ги сближа, за да се опознаят по-добре и да са щастливи един с друг, и да се гордеят един с друг, и да се обичат един друг, защото и двамата така много ме обичат. О, понеже сте такъв добър, почтен човек! Когато отначало напусна дома си (аз ще замина много далече оттук), опитайте се да предразположите папа към него малко повече, използувайте голямото си влияние, за да го представите пред очите на папа такъв, какъвто е в действителност, в истинската му хубава светлина. Ще сторите ли това за мене, вие, верни приятелю?
Бедната Рожбица! Самоизмамващо се, объркано дете! Кога са се извършвали подобни промени в естествените отношения между един мъж към друг; кога са се осъществявали подобни изменения и примирения във вътрешните различия между хората? Колко други дъщери са се опитвали да постигнат това, бедна Мини. Но никога не са успявали; нищо друго не е последвало от тези опити освен неуспех!
Това си помисли Кленъм. Но не го каза; сега вече беше късно. Той й обеща да стори всичко, каквото тя желаеше, и тя знаеше с увереност, че той ще го стори.
Стигнали бяха до последното дърво в алеята. Тя спря и изтегли ръката си. Като му заговори, с очи вдигнати към неговите и с ръката, която доскоро бе почивала трепереща върху ръката му, докосвайки една от розите на ревера му, тя каза:
— Мили мистър Кленъм, в щастието си — защото аз съм щастлива, макар че ме видяхте да плача — не искам да оставя нито облаче помежду ни. Ако има нещо, за което да трябва да измоля прошката ви (не нещо, което съм сторила умишлено, но някакво огорчение, което съм ви причинила, без да искам и без да мога да го избягна с волята си), простете ми го тази вечер от дълбочината на благородното си сърце!
Той се наведе, за да огледа невинното й личице, което срещна погледа му, без да трепне. Той го целуна и отговори: бог е свидетел, че той няма какво да й прощава. А когато се наведе отново над чистото й лице, тя промълви: „Сбогом!“ и той го повтори. Това бе сбогуване с всичките му стари надежди — с всички ничии неспокойни стари съмнения. В следния миг те излязоха от алеята, хванати под ръка, така както бяха влезли в нея; и дърветата сякаш се сключиха зад тях в мрака, както собствените им надежди — в миналото.